Зоната "София-Божурище" се разраства с дигитален хъб и интермодален терминал
Интересът от български и чуждестранни инвеститори към индустриалните зони в страната се е засилил с преминаването на пандемията, но все още липсва нужната подкрепа от държавата като развитие на довеждащата инфраструктура, подготовка на човешки ресурс и привличане на инвеститори чрез законови промени. Изключително важно е да се финансира връзката до Божурище, където има одобрен от ЕС проект за изграждане на дигитален хъб. Това каза д-р Антоанета Барес, изп. директор на "Национална компания индустриални зони", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
"Този дигитален хуб представлява умна фабрика, в която компаниите съвместно с науката ще могат да правят иновации - да правят изделия с 3D принтери в различни малки серии от различни материали, както за техните производства, така и за усъвършенстване. Имаме компании в зоната в Божируще, които за малките серии детайли ползват такъв вид производство, и го ползват другаде - защо да не го ползват директно там. Има интерес от автомобилната индустрия, производството на различни части, логистични компании. Проектът е правен с Химикотехнологичния и металургичен университет - зад нас седят учените, които ще бъдат мотор на иновациите."
Нужните средства са около 1.5 млн. лв., като има и съфинансиране от страна на "Национална компания индустриални зони".
В Божурище се работи и по изграждането на интермодален транспортен терминал, който ще помогне за намаляването на вредните емисии с преминаването от камиони към ЖП транспорт, каза Барес. Терминалът трябва да бъде въведен в експлоатация в началото на 2023 г.
Строителните процедури в България са много бавни и това дава предимство на конкурентите; политическата несигурност допълнително отблъсква партньори, които търсят предивидимост на ситуацията, каза Барес. Страната изостава и със законодателството за индистриалните зони в сравнение с Гърция, Сърбия и Македония, като последните не са ограничени и от регламентите в ЕС.
Над 60 компании са направили запитвания към "Национална компания индустриални зони", като преговорите със седем от тях са в напреднала фаза. Има чужди компании, които искат да преместят производството си, компании, които искат да стъпят от азиатския на европейския пазар, както и български компании, които искат да се разраснат, и логистични компании, каза Барес.
За да може да се осъществи едно преместване на производство, трябва да има нужната довеждаща инфраструктура, което не е по възможностите на повечето общини. Тук решаваща роля имат държавата и проекти по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.
"Ние изграждаме парка, инфраструктурата, подпомагаме ги с намирането на работна ръка, но в крайна сметка подкрепата на държавата за самия инвестиционен проект трябва да я даде държавата, без значение дали е частен или държавен парк."
Инвестициите трябва да се съсредоточат в региони, където вече има индустрии, и там да се позиционират производства, които да ползват продукта на тези индустрии. "Национална компания индустриални зони" има подписани меморандуми с редица общини и може да започне работа по проекти веднага след намирането на инветитор, каза Барес. Имаме конкретни проекти и чакаме да видим условията по Плана за възстановяване, добави тя.
"Очакваме до края на годината, най-късно началото на следващата да бъде пуснато проектното финансиране."
Към по-малките населени места могат да се насочат по-малки инвестиционни проекти.
"Наистина трябва да се обърнем към иновациите, а не само да говорим за това. За да може да имаме добри производства и високо платени работници, трябва да автоматизираме част от производствата."