Има засилен интерес от азиатски компании към българските индустриални зони

ВЪПРОСИ НА РЕПОРТЕР ОТ БТА към Изпълнителния директор на „Националната компания Индустриални зони“ ЕАД г-н Константин Палавеев:

 

  1. Господин Палавеев, въведени ли са мерки за „оздравяване“ на НКИЗ, каквато заявка бе дадена от министър Богданов по отношение на всички публични предприятия и какви са те?

 

Да, стартиран е план за оптимизация на процесите в НКИЗ, с цел постигане на оперативна ефективност, икономическа целесъобразност на разходване на публичния ресурс и максимално прозрачно управление.

От месец август до момента преминахме през кадрови и организационни промени. Във вътрешен план бяха преразпределени функциите в екипа на база умения и образователен ценз с минимални промени в персоналния състав. Също така бе направен задълбочен анализ на сключените от предишното ръководство договори: част от тях бяха прекратени, а задачите са възложени за изпълнение на екипа на НКИЗ; за други преценката ми беше, че практически не са необходими. Ефектът доведе до оптимизиране на оперативните разходи. Заедно с колегите от съвета на директорите предприехме действия по подобряване на контролните механизми за разходване на публичните средства и въвеждане на нови такива. 

Паралелно работим усилено както за подготовка за кандидатстване по процедура „AttractInvestBG“ по Национален план за възстановяване и устойчивост, така и за разрешаване на поставените от инвеститори в Индустриален парк София-Божурище проблеми. Не на последно място, активно водим разговори с компании с цел привличане на първи инвеститор в някои от индустриалните ни паркове.

Съвместно с екипа на министър Богданов работим по концептуална рамка за развитие на управляваните от НКИЗ паркове и зони, включително по отношение на икономическа зона „Доброславци“ и проекта в Стара Загора. Обмисля се въвеждането на специализация на част от останалите индустриални зони и паркове, управлявани от НКИЗ. Общото разбиране е, че при съвременните конкурентни условия, вкл. в региона, е от първостепенна важност да можем да предложим на инвеститорите готови терени с изградена инфраструктура, но също така подготвена работна ръка.

Задачите, поставени от министър Богданов пред ръководството и съответно пред екипа на НКИЗ, са амбициозни и вярвам, че предвид оказваното ни съдействие от МИИ, ще може да отчетем позитивни резултати при следващия ни разговор. 

 

  1. Какво показват резултатите от анализа на работата на дружеството от началото на годината досега? – финансови резултати

 

НКИЗ изпълнява стриктно своята бизнес програма. В края на месец юли 2023 г., когато бях избран за изпълнителен директор на дружеството, наличните парични средства възлизаха на 34 млн. лв., като по-голямата част от тях е предвидена за покриване на разходи по изпълнение на инфраструктурни проекти  по сключени договори от предишното ръководство на компанията, основно в Индустриален парк София-Божурище. Въпреки това, предвид оптимизирането на разходите, което споменах по-горе, както и активната работа през последните месеци, очакванията ми за 2023 г. са, че дружеството отново ще реализира положителен финансов резултат.

 

  1. От началото на година досега колко търговски предприятия са проявили интерес към терени, собственост на НКИЗ? За същия период колко са подадените заявления за инвестиционни намерения. От кои сектори са компаниите, проявили инвестиционен интерес? Колко са окончателните договори, сключени от началото на годината досега и на каква стойност са те – моля да направите сравнение със същия период на 2022 г.?

 

Oт началото на 2023 г. до момента има постоянен интерес от страна на местни и чуждестранни инвеститори към управляваните от НКИЗ проекти, като се наблюдава засилен интерес от страна на азиатски компании. Традиционно голям интерес към реализиране на проекти в България проявяват инвеститори от Германия и Турция.

Екипът е в постоянна кореспонденция със заинтересовани дружества, при задълбочен интерес организираме срещи и посещения на парковете и зоните.

През тази година до момента са привлечени четири нови български компании с проекти на обща стойност 20 млн. лв. Отделно на етап предварителни преговори се намират проектите на други шест компании, подали заявления за инвестиционни намерения. За същия период на 2022 г. има сключени 4 окончателни договора за инвестиции.

 

  1. Подготвен ли е бизнес план за развитието на дружеството за периода 2024 – 2026 г. и какви са параметрите в него и как те са остойностени – общо и по заложени цели?

 

Стратегическата и оперативна рамка, под която НКИЗ работи в момента, е приетата от Съвета на директорите и одобрена от министъра на икономиката и индустрията „Бизнес програма 2021 - 2025 г.“, изготвена за 5-годишен период. Документът на практика представлява бизнес-плана на дружеството и съдържа заложените мерки, стратегии и приоритети за изпълнение за цялостно представяне на компанията.

В момента с екипа ми работим по актуализирането на бизнес програмата на НКИЗ в съответствие с одобрената Политика за участието на държавата в публичните предприятия. Както споменах, очакванията ми са заложените в програмата финансови и нефинансови показатели да бъдат изпълнени и да надградим положителната тенденция от миналата година, за която въпреки няколкото смени в ръководството, компанията получи оценка на изпълнението на тези показатели „много добър“.

 

  1. Какви действия ще предприемете за това Индустриален парк София – Божурище да стане още по-привлекателен за инвеститорите?

 

В Индустриален парк София – Божурище работим приоритетно за подобряването на бизнес средата. Както споменах в началото, на фокус са изграждането на подходяща довеждаща пътна инфраструктура, осигуряване на допълнителни мощности за електрозахранване и допълнителни количества вода за индустриални нужди. От м. август до сега от страна на ръководството на НКИЗ бяха организирани и проведени срещи с редица отговорни институции за разрешаване на съществуващите инфраструктурни и комунални проблеми. Екипът на министър Богданов също оказва пълно съдействие в тази насока.

По отношение на изграждането на новата пътна връзка, която ще свързва Индустриален парк София-Божурище с бул. „Царица Йоанна“ и се очаква да разтовари трафика, мога да споделя позитивни новини. След редица координационни срещи с представители на Столична община и АПИ бяха набелязани конкретни стъпки с цел стартиране на процеса. До края на годината би следвало да е изготвен актуален анализ на трафика, а от началото на 2024 г. при налично финансиране да се премине към стартиране на процедурите по изготвяне на проект за ПУП за необезпечената част от пътя. Истината е, че процесът по изграждане на пътната връзка е обвързан с времеемки процедури, но амбицията ни е в рамките на мандата на този Съвет на директорите да придвижим максимално проекта.

Същевременно, с цел облекчаване на трафика, инициирахме пред Столична община действия за увеличаване на транспортната пропускателна способност на кръстовището, регулирано със светлинен сигнал, разположено на бул. „Европа“, международен път Е80, непосредствено до магазин „Метро 2“, и вече имаме потвърждение, че е възложено изготвяне на нова програма на работа на светофарната уредба на въпросното кръстовище. Работим по въпроса и за осигуряване на обслужване на зоната с линия на обществен транспорт.

Не по-малко важен е въпросът и с осигуряването на допълнителни мощности за електрозахранване, както за настоящите така и за бъдещи инвестиционни проекти. Планира се изграждането на нова подстанция на територията на индустриалния парк и довеждащи до нея електропроводи, с което ще се намери трайно решение на проблема.

Продължаваме да проектираме и изграждаме допълнителни участъци от уличната мрежа на парка и свързаните с нея съоръжения. През този месец предстои да бъде въведен в експлоатация паркинг с над 100 паркоместа.

Накрая, извън темата за инфраструктурното подобряване на парка, бих искал да обърна внимание, че работим и за изграждане на неговата иновативна цифрова инфраструктура. В момента подготвяме проектно предложение за създаване на европейски цифров иновационен хъб с наименованието „Регионален център за дигитални решения и иновации - НКИЗ” на територията на парка, който ще обслужва компаниите - инвеститори, както и бъдещи предприемачи, изследователи, иноватори, учени, граждани, местна и областна администрация. 

От началото на 2024 г. се планира провеждането на регулярни срещи с инвеститорите в Индустриален парк София – Божурище, на които да бъде обсъждан както напредъкът по изброените проекти, така и други приоритетни за тях теми.

 

  1. С какви проекти и на каква стойност ще участва НКИЗ по програмата в подкрепа на индустриалните паркове в размер на 212 млн. лв. по Националния План за възстановяване и устойчивост?

 

Към момента НКИЗ е в процес на подготовка на своите проектни предложения за кандидатстване по процедура BG-RRP-3.007 Програма за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“) по Национален план за възстановяване и устойчивост. Предвид предоставените от програмата възможности, от Съвета на директорите бе взето решение да се кандидатства с проекти за довеждаща инфраструктура до Индустриален парк София – Божурище и изграждане на вътрешна инфраструктура в Индустриален парк Видин. Голямо предизвикателство пред екипа на дружеството е изготвянето на пред инвестиционни проучвания в поставените срокове, на база на които се определя прогнозният бюджет. Въпреки че програмата бе открита на 02.06.2023 г., с разработването им се започна едва след моето назначение като изпълнителен директор,

Отделно от AttractInvestBG, сме стартирали участие и в процедура по Концепцията за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ), финансирана чрез безвъзмездна финансова помощ от европейските фондове за периода 2021-2027 г., в партньорство с Община Карлово, като целта ни е да получим подкрепа за развитието на Индустриален парк Карлово.

 

  1. Какво е отношението Ви към публично-частните партньорства като начин за изграждане на индустриални зони? Къде е възможно да се приложи този метод?

 

В момента екипът на НКИЗ проучва опита в други държави за изграждане на индустриални зони чрез публично-частни партньорства. Считам, че добри практики следва да се заимстват и да се търси начин за имплементирането им в нашите условия и законодателна рамка. При наличие на ясни правила, регламентиращи механизмите на действие на партньорството и гарантиращи защита на публичния интерес, както и максимална прозрачност, може да се използва успешно опитът и ноу-хау на международни или местни компании, профилирани в изграждането и развитието на индустриални зони и паркове.

 

  1. Необходими ли са според Вас нормативни промени, за да се подобрят условията за привличане на инвеститори в България и какви?

 

На база на опита ми от частния сектор, както и разговори с потенциални инвеститори, мога да обобщя, че бавните административни процедури със сигурност са една от причините част от компаниите да се отказват от реализацията на проекти в България. Ако искаме да сме конкурентни, трябва да работим в посока облекчаване на процедурите и подобряване условията /стимулите/ за инвестиране. 

Освен чрез адекватни правила, условията за привличане на местни и чужди инвеститори могат да се подобрят и чрез дигитализация на процесите, необходими за реализацията на инвестиционни намерения. В тази връзка считам, че проектът на Министерството на икономиката и индустрията за създаване на единен национален инвестиционен портал ще улесни синхрона между институциите и ще допринесе значително за намаляването на административната тежест пред бъдещите инвеститори.