Емилия Тодорова: България може да привлича инвестиции с технологии, инфраструктура и предвидимост
Доброславци може да се превърне в технологичен център на страната, смята изпълнителният директор „Национална компания индустриални зони“ ЕАД
Иван Ватахов, в. „Стандарт“
- Вие поехте НКИЗ в момент, когато индустриалните зони вече не са просто терени за заводи, а инструмент в конкуренцията между държавите за технологии, капитали и високоплатени работни места. Това поставя и много по-високи очаквания към новото ръководство. Г-жо Тодорова, с каква лична амбиция поехте „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и какво искате най-силно да промените в работата й?
- Поех управлението на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД /НКИЗ/ с ясното разбиране, че днес индустриалната зона или парк не може да бъде просто терен с табела „за продажба“. Инвеститорът търси готова екосистема – инфраструктура, енергия, добра свързаност, административна скорост, кадри, партньори и предвидимост. Личната ми амбиция е НКИЗ да стане по-активна, по-бърза и по-близо до бизнеса. За мен голямата промяна трябва да бъде в начина, по който мислим за ролята на компанията. НКИЗ управлява 13 проекта в различни части на страната, затова имаме и отговорността да използваме този ресурс не само за София, а за развитието на регионите.
Професионалният ми опит е свързан с публичния сектор, управлението на публични финанси и оптимизирането на структурни процеси и именно това е подходът, който искам да приложа и в НКИЗ – повече ефективност, по-ясни процеси и много по-активна работа с инвеститорите. Важно е да променим начина, по който гледаме на самите зони. Не всички могат и не трябва да бъдат еднакви. Едни имат потенциал за високотехнологични производства и развойна дейност, други са подходящи за логистика и лека промишленост, трети трябва първо да получат необходимата инфраструктура, за да станат реално инвестиционно предложение. В крайна сметка искам да измерваме успеха не в броя проведени срещи, а в броя реално реализирани инвестиции, създадени работни места, привлечени технологии и добавена стойност за регионите.
НКИЗ вече обяви преговори за инвестиции за десетки милиони евро, но истинската новина идва, когато намеренията се превърнат в договори, строителство и нови работни места. Затова сега е важна конкретиката. Колко нови инвеститори очаквате да стигнат до реализация до края на 2026 г. и има ли голям проект, който вече е близо до финал и скоро може да бъде обявен?
- В Индустриален парк София-Божурище са реализирани и предстои да бъдат завършени до края на годината четири нови големи проекта на български компании. Те са в различни сектори и са показателни за разнообразния профил на инвеститорите в парка, в конкретика:
Българска компания с над 30-годишен опит в международния автомобилен транспорт и спедицията, която разширява дейността си с проект за модерна база и съвременни логистични решения за обслужване на клиенти в страната и чужбина.
Друг проект е на компания, специализирана в интериорния и архитектурния дизайн, проектирането и реализацията на иновативни пространствени решения за търговски, административни и жилищни обекти.
Сред значимите инвестиции е и изградената складова база от един от най-големите специализирани вносители на вино в България, който има над 25 години опит в сектора и работи със 100 партньори от 14 държави. При инвестицията е предвиден и втори етап на разширение на базата.
Четвъртият проект е на българска компания, основана през 2022 г., която е водещ вносител и дистрибутор на медицински консумативи. В рамките на инвестицията се изгражда модерна складова сграда, оборудвана с високотехнологични решения и съобразена с изискванията за ефективни и оптимизирани логистични процеси.
Тези четири проекта са добър пример за това, че Индустриален парк София-Божурище привлича не само производствени предприятия, но и компании от логистиката, търговията, услугите и високотехнологичните бизнес дейности.
Не бих искала да превръщаме броя на инвеститорите и конкретните инвестиционни суми в самоцел. По-важно е проектите да бъдат реални, с осигурено финансиране, ясен инвестиционен график и конкретен ангажимент за строителство и работни места. Към момента бих казала, че имаме реална възможност до края на годината няколко от текущите проекти да преминат от намерение към договорни отношения. Имаме подписан предварителен договор за изграждане на високотехнологична специализирана лаборатория за електромагнитна съвместимост. Има и заявени проекти за индустриални логистични и производствено-складови комплекси, като единият от тях ще включва допълнителна инвестиция за производствено оборудване, машини и специализирано ноу-хау за сглобяване на електрическо оборудване. По-големите стратегически проекти изискват повече време. Затова предпочитам да говорим за тях тогава, когато имаме достатъчно стабилна договорна основа, а не само за да произведем една добра новина.
През септември НКИЗ участва активно в бизнес мисии и форуми в Китай и Полша. Подобни международни срещи са най-ценни, когато след тях започнат конкретни разговори за производство у нас. Върнахте ли се от Китай и Полша с конкретни инвеститорски заявки и можем ли скоро да видим нов голям чуждестранен инвеститор в някоя от зоните на НКИЗ?
- Точно това е смисълът на тези международни участия – не просто да представим България, а да изградим преки контакти, които след форума да продължат като конкретни разговори.
При посещението в Китай през септември тази година НКИЗ представи конкретни инвестиционни възможности и индустриални локации в българските индустриални паркове пред китайския бизнес като част от правителствената визита. По време на форумите имаше представители на компании, които разглеждат България като възможен вход към европейския пазар. Интересът е към реални производствени и технологични проекти, а не просто към търговско присъствие. Представителите на НКИЗ участваха и в поредица от икономически форуми в Китай, включително в рамките на Китайски международен панаир за инвестиции и търговия в гр. Сямън (CIFIT), и бе проведен и българо-китайски бизнес форум с над 100 представители на бизнеса и институциите.
Във Варшава също имахме възможност да участваме в българо-полския бизнес форум и да представим индустриалните паркове от портфолиото на компанията и възможностите за инвестиции. По време на посещението се проведоха и различни институционални разговори с полски партньори по сектори и браншове, като ние, заедно с представителите на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия /ИАНМСП/, се включихме в темите за развитието на индустриалните зони, обмен на инвестиционни проекти и възможностите за последващи българо-полски инициативи.
Икономическа зона Доброславци се очертава като един от най-амбициозните държавни индустриални проекти. От първоначалната идея за автомобилна зона разговорът вече стигна до космически технологии, отбранителна индустрия и високотехнологични производства. Превръща ли се Икономическа зона Доброславци в бъдещия високотехнологичен център на България и как искате да изглежда зоната след пет години?
- Икономическа зона Доброславци вече има потенциала да се превърне именно в такъв център, а през последните месеци се случи нещо много важно – тази визия започна да придобива съвсем конкретни измерения.
Особено показателен е проектът на българската космическа компания EnduroSat. През август беше подписан меморандум между правителството и дружеството, чрез което се реализира проектът - „Старбейз Юръп“ ЕООД, за развитието на високотехнологичен индустриален парк и космически и отбранителен развоен център в Доброславци. Проектът предвижда на територията на бившето военно летище да бъде изградена мащабна инфраструктура, която да обедини производство, научноизследователска и развойна дейност, изпитвания, образование и логистика.
За мен това е много важен знак, защото показва каква може да бъде следващата генерация индустриални паркове в България. Не говорим просто за няколко фабрики, разположени една до друга. Говорим за цялостна технологична екосистема.
Това е особено важно за България, защото EnduroSat е пример за българска компания, която вече се конкурира глобално. И тук според мен е голямата възможност за Икономическа зона Доброславци да не бъде просто място, в което един голям инвеститор изгражда своя завод, а да се създаде екосистема от доставчици, инженерни компании, развойни центрове, лаборатории и образователни структури.
И още нещо е важно – този проект може да промени и отношението към самата индустриална политика. Ако успеем да покажем, че от България могат да се създават технологии, които се продават в Европа, САЩ, Япония и други пазари, тогава вече не говорим само за привличане на инвестиции. Говорим за изграждане на собствен технологичен капацитет. Като това трябва да е и амбицията на страната ни.
ИП София-Божурище вече е най-разпознаваемият успешен проект на НКИЗ и постепенно привлича все по-технологични производства и специализирани услуги. Това позволява да бъде поставена и по-висока цел от запълването на свободните терени. Може ли ИП София-Божурище да направи следващата крачка и да се превърне в истински технологичен клъстер – с развойни центрове, лаборатории и производства с висока добавена стойност?
- Да, и според мен това е естествената следваща стъпка. Индустриален парк София-Божурище вече има критичната маса, която е необходима за развитието на подобна екосистема – множество инвеститори, производствена база, логистика, натрупан опит и близост до София. Към настоящия момент, октомври 2026 г., в парка вече се изпълняват 49 инвестиционни проекта, а общият размер на инвестициите надхвърля 340 млн. евро. Компаниите са от сектори като автомобилната индустрия, високите технологии, биотехнологиите, оптиката, филмовата индустрия и логистиката.
Важна част от усилията на НКИЗ за развитие на високотехнологична индустриална среда е Европейският цифров иновационен хъб с наименование „Регионален център за дигитални решения и иновации НКИЗ“ (РЦДРИ НКИЗ), който бе изграден на територията на Индустриален парк София–Божурище с европейско финансиране по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Центърът вече функционира като връзка между бизнеса, науката и публичния сектор, подпомагайки предприятията в реалното внедряване на нови технологии. РЦДРИ НКИЗ предоставя безвъзмездни услуги за оценка на дигиталната зрялост и планиране на дигиталната трансформация, 3D сканиране, моделиране, прототипиране и 3D печат, анализ и оптимизация на производствени процеси, както и други решения за улесняване на дигитализацията на предприятията. Чрез тази инфраструктура НКИЗ създава възможност иновативните решения да преминат от идеята и лабораторната среда към реалното производство, като помага на предприятията да повишат своята конкурентоспособност, да оптимизират процесите си и да ускорят внедряването на иновации. Провеждат се обучения и уебинари, както и дни на отворените врати, на които предприятията имат възможност да се запознаят на място с технологичните възможности на центъра.
Предстои и стартирането на обявената в средата на годината нова инвестиция за изграждане на специализирана лаборатория за електромагнитна съвместимост в парка. В момента виждаме и промяна в характера на новия интерес. Самият проект за специализирана лаборатория за електромагнитна съвместимост е добър пример за движение към по-висока добавена стойност. Имаме и заявени проекти за производствени, логистични и монтажни дейности. Тоест посоката вече е зададена. Амбицията ни трябва да бъде в Индустриален парк София-Божурище да има все повече компании, които не просто произвеждат, а разработват технологии и продукти.
ИПЛ Бургас и Индустриална зона „Загоре“ също показват сериозен инвеститорски интерес, като при част от проектите компаниите вече са предприели конкретни стъпки. Това е важен знак, че индустриалната активност може да се разпределя и извън столицата. Какъв обем нови инвестиции и работни места очаквате от Индустриален логистичен парк Бургас и Индустриална зона „Загоре“ и могат ли те да се превърнат в два от новите големи индустриални центрове на България?
- Всъщност и двата проекта вече показват, че индустриалното развитие не е задължително да бъде концентрирано около София. От началото на съществуването си до момента Индустриален логистичен парк Бургас и Индустриална зона „Загоре“ са привлекли общо над 450 млн. евро инвестиции и над 3900 работни места.
При „Индустриален и логистичен парк Бургас“ вече има реална функционираща индустриална екосистема във Фаза 1. През юни тази година бе завършен и официално открит проектът за изграждането на инфраструктурата на Фаза 2 на стойност над 20 млн. евро, финансиран от Европейския съюз чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. По проекта е изградена цялостна вътрешна инфраструктура – пътна мрежа, ВиК, електрически и телекомуникационни трасета, видеонаблюдение и необходимите съоръжени за обслужване на новите терени. Още по-важното е, че интересът вече се материализира – осем компании са заявили инвестиционни намерения във Фаза 2, като част от тях вече са започнали строителство. Не следва да се подценява и институционалната подкрепа, която Община Бургас оказва в качеството си на партньор в дружеството и е от съществен принос.
При Индустриална зона „Загоре“ също има много сериозна динамика. През юли 2026 г. бе официалното откриване на Индустриален парк „Загоре-Еленино“ – втория етап от развитието на Индустриален парк „Загоре“. Разширението на индустриалния парк чрез проекта „Еленино-Загоре“ е от стратегическо значение за привличането на нови инвестиции, създаването на качествени работни места и повишаването на експортния потенциал на региона на Стара Загора. Проектът е реализиран по Програмата за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции – AttractInvestBG, с безвъзмездна финансова помощ в размер на близо 7,1 млн. евро и е ключова предпоставка за привличането на нови инвестиции, разкриването на качествени работни места и повишаването на експортния потенциал на региона. Вече са налице конкретни резултати – голяма част от индустриалните терени са ангажирани чрез заявени инвестиционни намерения. Това са много силни сигнали. Но за НКИЗ най-важното е тези намерения да бъдат проследени до реалното им изпълнение – договор, строителство, производство и работни места.
Бързото и успешно развитие на тези два индустриални парка онагледява отлично работещите модели на партньорство между общините и индустриалните паркове, което дава много добри и видими резултати.
За един голям инвеститор вече не е достатъчно някой просто да му покаже свободен терен. Решаващи са токът, водата, пътищата, комуникациите и скоростта, с която производството може да започне. Може ли днес НКИЗ уверено да каже на международна компания: „Елате в България, ние ще Ви дадем готова инфраструктура и ще Ви преведем през целия инвестиционен процес“? Къде все още има какво да подобряваме?
- Можем да кажем това за част от зоните, но не бих искала да създаваме впечатление, че всички 13 локации са на едно и също ниво на развитие и готовност. Това просто не е така.
Във водещите паркове инвеститорът получава изградена пътна, електрическа, ВиК и телекомуникационна инфраструктура. В ИП София-Божурище например има електрозахранване, водоснабдяване, канализация, газификация и оптична свързаност. В други предстои сериозна работа като изграждане на електроенергийна инфраструктура, ВиК, пътища, телекомуникации, устройствени процедури и подготовка на терените.
Именно това бе една от първите задачи, които си поставихме новото ръководство – да определим какво е необходимо и да се предприемат първите стъпки, за да може конкретният парк и терен да се превърне в реално инвестиционно предложение.
За улеснение на инвеститорите от тази година НКИЗ разработи „Ръководство на инвестиционния процес – от запитване до реализация“, което е достъпно на интернет страницата на компанията в секция „За инвеститора Þ Наръчник на инвеститора“.
НКИЗ не може да замести всички държавни и местни институции, но потенциалът за ускоряване на инвестициите е именно в добрата координация между НКИЗ, общините, БАИ, министерствата, електроразпределителните и ВиК операторите и всички останали компетентни институции. Това е и областта, в която бихме могли да станем значително по-бързи.
Недостигът на квалифицирани кадри все по-често се оказва един от решаващите фактори при избора на инвестиционна локация. Затова индустриалният парк постепенно трябва да предлага повече от терен и инфраструктура. Работи ли НКИЗ по модел, който да свърже зоните с професионални училища, университети и центрове за квалификация, така че инвеститорите да намират не само място за завода си, но и подготвени хора за него?
- Ние откликваме на подобни инициативи, защото кадрите са един от най-важните фактори за устойчивото развитие на всяка индустриална зона и затова не можем да разглеждаме темата изолирано от инвестиционния процес. По-горе разказах за инициативата за изграждане на европейския дигитален хъб РЦДРИ НКИЗ, който развиваме съвместно с Химико-техничния и металургичния университет в София, и който е пример за партньорство с научни и образователни институции и чрез инициативи като Регионалния център за дигитални решения и иновации НКИЗ.
Но НКИЗ е търговско дружество и ролята му не е да замества образователната система или работодателите, а да създава и подкрепя партньорства между бизнеса, професионалните училища, университетите и центровете за квалификация там, където има конкретна потребност. Поради факта, че инвеститорите ни са силно разнородни и от различни сектори, те сами си търсят специализирани кадри, а и това е извън компетенциите на нашата дейност.
Една от големите задачи пред държавата е инвестициите да достигнат и до Северозапада и до региони, които години наред губят население и икономическа активност. Именно там една успешна индустриална зона може да има много по-голям ефект върху местната икономика. Къде виждате следващия голям индустриален пробив извън София, Бургас и Стара Загора и има ли зона на НКИЗ, която според Вас е на прага да изненада приятно с голям инвеститор?
- Не бих посочила конкретна зона с обещание за „голям инвеститор“, преди подобна инвестиция да бъде договорена. Това би било некоректно и към самия инвеститор. Но има няколко места с много сериозен потенциал.
Едно от тях е Индустриален парк Видин, който има стратегическо местоположение на р. Дунав, но там ясно се виждат и предизвикателствата пред Северозапада – инфраструктурата, демографията и наличието на достатъчно квалифицирани кадри. Паркът разполага с реална индустриална територия и съществуваща ВиК инфраструктура, но тя има нужда от рехабилитация и доизграждане, включително от нова локална пречиствателна станция.
Индустриален парк Плевен–Телиш също е интересна възможност. Там има значителна територия и съществуваща инфраструктура, но за пълноценното развитие на парка са необходими сериозни инвестиции в довеждаща и вътрешна инфраструктура, включително електрозахранване.
Аз бих казала, че следващият голям пробив може да дойде именно там, където успеем едновременно да решим инфраструктурата и да намерим подходящия инвеститор. Не искам предварително да посочвам една конкретна компания или зона като „следващия хит“, защото това би било спекулация.
Но целта ни е ясна – индустриалната политика не трябва да означава само развитие на вече успешните локации. Тя трябва да създава условия и за региони, в които една инвестиция може да промени много повече – заетостта, доходите, местния бизнес и демографската перспектива.
България се конкурира за едни и същи инвеститори с Румъния, Сърбия, Гърция, Турция, Полша и други държави, които също влагат много средства в индустриални паркове и предлагат различни стимули. За НКИЗ това означава, че не е достатъчно да има добри терени – страната трябва да има убедителна причина да бъде предпочетена. Когато седнете срещу голям международен инвеститор и той Ви попита „Защо България, а не някоя от съседните държави?“, кои са трите най-силни аргумента, с които лично Вие бихте го убедили да инвестира тук?
- Първо – България е член на единния европейски пазар от 2007 г., а от 1 януари 2026 г. България е член на еврозоната, което бе много важна промяна в позиционирането на страната. За международния инвеститор това означава още по-ясна интеграция в европейската икономическа и финансова среда.
Второ – конкурентоспособността на разходите и данъчната среда. България продължава да предлага 10% корпоративен данък и сравнително конкурентни оперативни разходи в рамките на ЕС.
И трето – локацията и достъпът до пазари и производствени вериги. България е в ЕС, има достъп до европейския пазар, стратегическо положение между Централна Европа, Балканите и Турция и възможност да бъде производствена платформа за компании, които искат да обслужват няколко пазара едновременно.
И към тези три национални предимства бих добавила това, което е пряката роля на НКИЗ: ние можем да предложим конкретно място, конкретен терен и конкретен план за реализация, а не само да кажем „България е добра дестинация“.
Нашата задача е да покажем на инвеститора защо точно този терен е подходящ за неговия проект, каква инфраструктура ще има, какви са сроковете, с кои институции трябва да работи и кой ще координира процеса.
В крайна сметка международният инвеститор не избира само държава. Той избира среда, в която може да започне производство, да намери хора, да расте и да има предвидимост за следващите 10-20 години.
Точно така ръководството и екипът искаме да позиционираме НКИЗ – не просто като собственик и оператор на индустриални терени, а като реален партньор на инвеститора от първия разговор до реалното производство.