- През 2017 г. приходите бяха 1,28 млрд. евро. За миналата година отчетите все още не са подадени и окончателни данни няма. Но предварителните показват, че отново приходите са над 1 млрд. евро. на държавните и частните дружества. Въпреки че 2018 г. бе сравнително тежка за военните заводи и добрите резултати дойдоха през последните три месеца. Което показва, че българският бизнес е успял да се справи и военнопромишленият комплекс работи добре.

- Как се представят държавните дружества, на които Министерството на икономиката е принципал?

- Държавни са ВМЗ - Сопот, “Кинтекс”, “Авионамс” и НИТИ - Казанлък. Всички те завършват 2018 г. с печалба и благодарение на работниците в предприятията и мениджърските екипи дейността им се развива. Като този тренд се пренася и в 2019 г.

- Вече е преодоляна липсата на поръчки, така ли?

- Да, успяхме да наваксаме това, че през първите 6 месеца на 2018 г. нямаше поръчки.

- В тези данни за военнопромишления комплекс включен ли е и “Дунарит”? Всъщност заводът работи ли?

- При “Дунарит”

за съжаление има

проблем с дейността.

Преди две седмици сдружение “Българска отбранителна индустрия” изпрати писмо до министерството за среща с мен и министъра на отбраната. Една от точките е, че по информация от самия “Дунарит” дружеството има проблем с договорите.

- Проблем с изпълнението ли?

- Не, проблемът е в отсъствието на договори, по които “Дунарит” да работи.

- Държавата не възлага ли договори на “Дунарит”?

- Напротив! “Кинтекс”, който е държавният търговец, е задължен да иска оферти от всички предприятия, които произвеждат даден продукт. Ще ви дам пример - в края на миналата година “Кинтекс” поиска оферти за продукти, които се произвеждат от ВМЗ - Сопот, “Дунарит” и “Емко”.

ВМЗ отговориха, от “Емко” заявиха, че няма да дадат оферта, защото не знаели принципала на “Кинтек”, тоест министерството, как ще реагира. Но от “Дунарит” няма изобщо отговор. Искам да подчертая, че държавата спазва ангажиментите си и продължава да осигурява договори, по които да работи “Дунарит”.

Нека това да се знае от работниците в предприятието. Но ръководството отказва да подаде оферта. Въпреки че “Кинтекс” е длъжен да се съобрази с най-ниската и, разбира се, качеството, което се предлага.

- Какво е вашето обяснение за този отказ за подаване на оферта?

- Има няколко аспекта, свързани с дейността на “Дунарит”. Единият е дали “Емко” ще бъде вписан от съда като собственик. Ако това стане,

ще се появи проблем със

САЩ, защото “Емко” е в

забранителния им

списък с компании,

с които не трябва да се търгува. И ако “Емко” бъде вписан като собственик, тази забрана ще се пренесе автоматично и към “Дунарит”.

- Но собственикът на “Емко” Емилиян Гебрев говори като собственик и на “Дунарит”.

- Имахме уговорка с г-н Гебрев да не създаваме шум в работата на военнопромишления комплекс. Но тази джентълменска договорка не се спазва. И освен г-н Гебрев с изказвания се включи и г-н Бойко Ноев с твърдения, че “Дунарит” се атакува поради геополитически причини заради договори в Индия, при които били изместени руснаци. Тези изказвания водят до това

търговските аташета у нас

информират страните си,

че има проблем да се

търгува с “Дунарит”

И ако продължи тази линия на поведение, ще е много трудно спазването на договорката да се осигурява работа на предприятието и работниците да не загубят местата си. А “Дунарит” е на високо ниво и може да работи.

- Какви са вашите обяснения за тези изказвания?

- Нямам и вероятно е дошло време ДАНС и прокуратурата да се заинтересуват защо се правят подобни изказвания. Още повече че договорите с Индия са основно на “Емко”. А в правния свят това все още са две различни дружества и “Емко” не е вписан като собственик на “Дунарит”. Впечатлението, с което оставам е, че някой се опитва да доведе умишлено “Дунарит” да фалит и ликвидация. Апелирам и работниците да си дадат сметка за това. Надявам се това да не се случи, защото 1300 души ще останат без работи. Освен това “Дунарит” е едно от важните предприятия за Русенска област и ако не работи, това ще се отрази и на фирмите, които имат бизнес отношения с него.

- Чий би бил интересът от ликвидация на “Дунарит”?

- Управителите на предприятието са на г-н Гебрев, който обаче не е собственик. Но те имат достъп до документация, технологии, производствен процес. И нищо чудно

това ноу-хау вече да е в

друга компания, която

съвсем скоро да

произвежда продукцията, която в момента се прави от “Дунарит”. Което ще означава убийства на “Дунарит”. Надявам се да не е така и да напомня на г-н Гебрев за ангажимента да запазим местата на работниците в предприятието. Защото е странно от “Дунарит” да пишат писмо, в което да казват, че нямат договори, по които да работят, а след това да не подават оферта, когато държавата им предложи ангажимент.

Несериозно е твърдението, че не знаели как принципалът щял да реагира на оферта - има си правила, които не могат да бъдат погазени и няма как министърът еднолично да решава с кого ще бъде сключен договор.

- Може ли държавата да се намеси в тази ситуация?

- Чрез Държавната консолидационна компания държавата изкупи задължения на групата дружества, свързани с “Дунарит” за 134 млн. лева, които не са погасени. Бяха платени други 50 млн. лева. Държавата не предявява тези претенции, въпреки че е единствен кредитор на “Дунарит” именно с цел предприятието да продължи да работи. Поведението на г-н Гебрев обаче не е в тази посока и говоренето само вреди на “Дунарит”. В същото време

“Емко” води редица дела срещу държавата.

Като например за плащането на въпросните 50 млн. лв. Делото на първа инстанция е спечелено от държавата. И ако втората инстанция потвърди, ще се окаже, че има да се плащат още 2 милиона лева лихви. Дали “Дунарит” ще е в състояние да ги плати? Да напомня, че през миналата година лицензът на “Емко” бе спрян заради нарушения на производствената площадка, където бяха открити боеприпаси. А това можеше да предизвика инцидент. След като това нарушение бе отстранено, лицензът бе подновен. Но “Емко” обжалва и това решение. но и това дело на първа инстанция е загубено от дружеството.

- Освен държавните дружества от военнопромишления комплекс има ли и други, на които министерството ви е принципал и са с положителни финансови резултати?

- Да, можем да отбележим, че за първи път от създаването си “Национална компания индустриални зони” е на печалба от дейността си. Такава е имало и в предишни години, но тя е идвала от лихви от апортирани парични средства, държани в банки.

За последните 10 години дружеството има реални инвестиции за около 552 млн. лева и разкрити над 2300 работни места. В момента текат интензивни перговори с близо 20 потенциални инвеститори с проекти за над 160 млн. лв. и откриване на повече от 1000 работни места.

- Кои сектори доминират в икономическите зони?

- Автомобилната индустрия е един от водещите сектори в държавните зони. Първият инвеститор в зоната в Божурище - “Бер-Хела термоконтрол”, например разработва системи за големи автомобилни производители.

През последната година са отправени запитвания от над 15 фирми от автомобилната индустрия от Германия, Франция, Швеция. В държавните зони работят преобладаващо високотехнологични и логистични компании, както и такива от фармацевтичния и хранително-вкусовия сектор.

- Има разнопосочни мнения за чуждите инвестиции в България. Увеличават ли се, или намаляват?

- Според последните данни на БНБ, публикувани преди дни, преките чуждестранни инвестиции за 2018 г. са 1,53 млрд. евро. Това е ръст от 10,3% спрямо 2017 г. Данните за 2017 и 2018 г. подлежат на ревизия и очакваме окончателните стойности да са по-високи. От 2016 г. досега се наблюдава положителна тенденция за увеличение на преките чуждестранни инвестиции с над 500 млн. евро.

Подобрява се и структурата - 60% от нетните за 2017 г. са в преработващата промишленост, а за 2018 г. делът е 66%. В преработващата промишленост проектите са с дългосрочен хоризонт и с устойчиво положително въздействие върху регионалното развитие. Капиталовите инвестиции са индикатор за намерението на компаниите трайно да се установят в България.

- Кои сектори са най-привлекателни за инвеститорите?

- Има засилен интерес към България от автомобилната промишленост и ИКТ сектора. Към настоящия момент фирмите в България, които работят в автомобилния сектор, са 220. Те произвеждат компоненти за всеки от големите производители на автомобили.

Изминалата година беше най-успешната за автомобилния сектор. И наред с ИКТ технологиите той се превръща в един от водещите в България заради положителното и динамичното развитие. Само за последните три години общият размер на сертифицираните инвестиции в автомобилния сектор и на тези, които предстоят да получат сертификат, са на стойност 480 млн. лева. Разкрити са и нови 7800 работни места.

- Колко сертификата на инвеститори са издадени?

- За периода от 2005 до 2018 г. са издадени 35 сертификата в автомобилния сектор по Закона за насърчаване на инвестициите. Общият размер на инвестициите е 1,088 млрд. лв., а разкритите работни места са 14 764.

През миналата година голяма част от инвестициите бяха направени в райони с висока безработица, основно в Северна България. Компаниите намират за атрактивни и ще привличат все повече внимание градове като Видин, Ботевград, Плевен и Русе.

Започнахме 2019 г. с обявяването на нова инвестиция във Враца. Германска компания ще направи там завод за 22 млн. лева, като ще бъдат разкрити първоначално нови 300 работни места, които ще се увеличат до 1000. Дружеството е водещо в областта на решенията за пренос на данни в автомобилната индустрия.

Министерството на икономиката следи развитието на сектора и с провежданата политика за насърчаване на инвестициите в производството подпомага установяването на нови чуждестранни компании в България. С това се увеличава и броят на български и чужди предприятия в страната. Важен индикатор на доверието на инвеститорите е последователното многократно разширяване на производствените мощности на голям брой чуждестранни компании като “Бер-Хела термоконтрол”, “Вите аутоматив”, “Язаки”, “Монтюпе”, “Теклас” и много други.