Антоанета Барес пред Радио Фокус: В държавните индустриални зони са договорени инвестиции за повече от 820 милиона лева
Антоанета Барес, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“
Водещ: Какво прави Национална компания „Индустриални зони“ атрактивна за инвеститорите? Научаваме от срещата с Антоанета Барес, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД. Г-жо Барес, какви положителни тенденции виждате в икономиката и условията за бизнес в България, как те се усещат във вашите индустриални зони?
Антоанета Барес: Една от хубавите тенденции е фактът, че западните страни спряха да гледат на България само като доставчик на суровини. Фактът, че редица немски, френски и други фирми позиционираха производства в България, е ясен знак за това. Освен това България се превръща в сериозен играч в производството и доставката на части за автомобилната индустрия. Например през последната година към Националната компания „Индустриални зони“ са се обърнали над 15 фирми от автомобилната индустрия, като сред тях инвеститори от Германия, Франция, Швеция, както и български компании, които работят като поддоставчици. Да не забравяме, че и първият инвеститор в Икономическа зона „София- Божурище“ е също доставчик на големи автомобилни производители – Берхела Термо контрол. Бих казала като допълнителна подкрепа за положителните тенденции в икономиката ще даде и влизането в чакалнята на Еврозоната. Даже само говоренето и очакването за присъединяването на България към Шенгенското пространство е позитивно послание към инвеститорите и ще спомогне да укрепи икономиката. Усилията на правителството за намаляване на бюрократичната и административната тежест също дават резултати. Може би недостатъчни, но има напредък в тази посока.
Водещ: Инвеститори от кои сектори търсят възможности за реализация на проекти в България? За кои сме най-атрактивни, най-изгодни?
Антоанета Барес: Най-различни сектори. От високотехнологичната и високотехнологичния сектор. Интересен е списъкът с инвеститори, които са потърсили възможност да правят проекти у нас. Имаме инвеститори от хранително-вкусовата промишленост. Имаме инвеститори от опаковъчната индустрия, няколко от опаковъчната индустрия. Имаме от химическата промишленост, от леката промишленост, автомобилната индустрия, за която вече споменах, тежка промишленост, машиностроене, също има инвеститори, които проявяват интерес. Фармацевтична промишленост, изключително засилен интерес от фармацевтичната промишленост. В последните няколко месеца три фармацевтични компании се обърнаха към нас с техни готови проекти и търсене на възможност за инвестиции. В сферата на енергетиката, високите технологии, като там са най-различни. Могат да бъдат смесени: високи технологии, свързани с автомобилна индустрия, високи технологии, свързани с друг вид производства. Логистични центрове. Интересни сме като местоположение. Така че интересът на логистичните центрове също е голям. Имаме и друг вид инвестиции, специфични, интересни български компании, включително и франчайз, които произвеждат в България.
Водещ: Защо избират индустриални зони? Това модна тенденция ли е или е необходимост?
Антоанета Барес: Не, няма никаква мода, просто сме по-атрактивни. Ще кажа защо. Три неща са нужни за една инвестиция: местоположение, инфраструктура и работна ръка. При нас те намират отлично местоположение, изградена инфраструктура и помощ при намирането на работна ръка. Нормално е да предпочетат да дойдат при нас.
Водещ: А как решавате въпроса с кадрите? Известно е, че трудно се намират и това го твърдят и самите инвеститори. Има ли липса на работна ръка в България, вие как го усещате?
Антоанета Барес: Категорично не може да се говори за липса на работна ръка. Вярно е, че има затруднения при намирането на кадри, но когато предложиш достойна цена на труд, ще намериш и добри служители. От наблюденията ни в националната компания мога да твърдя, че повече от 80% от инвеститорите, които проучват България за позициониране в последните две-три години, не идват заради евтината работна ръка. Привличат ги по-скоро добрите условия за бизнес в България. Да, наистина статистиката сочи, че населението на страната е намаляло с 51 хиляди души през 2017 г., но пък същевременно 30 хиляди българи в активна и трудоспособна възраст са се върнали от чужбина, така че има компенсиране на това намаляване на населението. И съм убедена, че тази тенденция ще продължи с подобряването на заплащането и на условията на труд в страната ни. Това, за което реално ние работим: да има производства, да има хубави, добри, интересни, високотехнологични предприятия, които да предлагат достойно заплащане и българите да се върнат да работят в страната си.
Водещ: А каква е финансовата ефективност на индустриалните зони? По дефиниция те са инструмент на правителството за реализация на нови инвестиционни проекти, за привличане на чуждестранни инвеститори, но каква е ползата?
Антоанета Барес: Национална компания „Индустриални зони“ е изцяло собственост на държавата и в този смисъл целта й е да подпомага правителството в осъществяване на стратегията на държавата за развитие на икономиката и подпомагане на притока на преки чуждестранни инвестиции в България. Мога да кажа, че до момента в държавните индустриални зони са договорени инвестиции за повече от 820 милиона лева и е гарантирано разкриването на близо 3000 преки нови работни места и още много повече косвени. Всичко това се случва както благодарение на постоянните усилия на нашия екип, така и на Министерството на икономиката, Българска агенция за инвестиции, общините, с които успешно работим всекидневно, и нашите партньори.
Водещ: С кои общини работите?
Антоанета Барес: Работим с много общини. Освен тези, в които реално имаме терени, развиваме индустриалните зони, имаме подписани меморандуми за сътрудничество с още 14 общински областни администрации. Това са общините: Бургас, Варна, Видин, Враца, Горна Оряховица, Дупница, Казанлък, Кюстендил, Ловеч, Перник, Сандански, Стара Загора, както и областните администрации Кърджали, Ловеч. На съответните места местните власти са идентифицирали терени, подходящи за индустриални цели, които Националната компания да предлага на потенциални инвеститори, интересуващи се от възможности за инвестиции в региона. Меморандумът за сътрудничество дава възможност НКИЗ да промотира терените при проявен инвеститорски интерес в съответната община да реализира ad hoc проект с местната власт и бързо развитие на терена с необходимата инфраструктура, така че инвеститорът да може бързо да дойде да започне да работи. Голяма част от инвеститорите като наблюдение от наша страна са компании, които имат сключени дългосрочни договори. Все повече и повече и съществуващите им предприятия и производства не могат да поемат обема от тези договори. Тоест те търсят място, където бързо да стъпят, бързо да се позиционират и бързо да започнат да работят.
Водещ: И вие им гарантирате тези места с такава скорост?
Антоанета Барес: Да. По тази причина знаете, че променихме концепцията си за развитие на индустриалните зони, която преди години беше, че започваме да развиваме една индустриална зона, ако има инвеститорски интерес, т.е. когато дойдат инвеститори. Сега сме инвестирали в изграждането на инфраструктурата в тези зони, които по принцип са с добра локация и участват в запитванията на инвеститори за тях, за да може инвеститорът наистина бързо да дойде, да реализира проекта си, да го подпомогнем по възможно най-бързия начин. Включително сме стартирали работата по изграждане на производствени и логистични халета, които компанията да може бързо да отдаде под наем, инвеститорът да започне да работи, докато изгради неговата база. Тоест да бъдем достатъчно гъвкави за инвеститорите.
Водещ: В какъв срок от време един инвеститор може да стъпи в индустриална зона?
Антоанета Барес: Ако става дума за наем на такъв вид производствено хале и започване на работа, може да започне работа от подписване на договора в рамките на два до максимум три месеца. Ако става дума за изграждане на изцяло ново предприятие, от сключването на сделката с нас, тоест закупуването на земя, след сертифицирането, естествено, като клас инвеститор може да започне работа година и половина след закупуването на земята. Естествено, много зависи от екипа на инвеститора, който работи по неговия проект. Ние осигуряваме всички външни връзки, но в крайна сметка много важно е подкрепящият екип на инвеститора, тоест неговите проектанти и строители, които той си избира, да работят достатъчно бързо и ефективно.
Водещ: Съпоставени с такива зони в ЕС, нашите къде се намират?
Антоанета Барес: Четох интересна статия, не мога да се сетя в коя медия, за последните резултати от изследването „Doing business“ за това, на какво ниво според проучването по различни показатели къде сме.
Водещ: В „Капитал“, в „Капитал“ сте я чели.
Антоанета Барес: Може би там съм я чела. Всъщност по това проучване България доста е съкратила сроковете за издаване на разрешението за строеж, което е много положително. Доста сме говорили на тази тема, че едно от най-тежките неща е да започнеш строителството. Строителство се прави, когато има проект, има разрешение за строеж, тоест минал си всичките необходими процедури, строителството е по-леката част отколкото самото проектиране и съгласуване на всички видове проекти.
Водещ: Това е бюрокрация.
Антоанета Барес: Отчасти бюрокрация, да. Тоест ние сме намалили ефективно бюрокрацията.
Водещ: Това е много важно.
Антоанета Барес: Стартирахме много услуги, които вече електронно можеш да използваш, включително и от гледна точка на държавата. Най-различни заявления вече се издават, аз самата повечето услуги за себе си и за компанията ги извършвам електронно, почти всичко през НАП, ние правим по електронен път, банкиранията са електронни, свидетелство за съдимост, проверки от НАП пак на различни видове декларации. Всичко това извършваме електронно. Даже някои от електоразпределителните и от комуналните услуги имат опция, като изпратиш до центъра им на обслужване на клиенти заявлението сканирано по имейл, да ти върнат по имейл входящ номер на заявлението. Което също е голямо улеснение. Много голямо. Отколкото да отидеш да чакаш в центъра за услуги, да си изтеглиш билетче, да седиш да чакаш за гише номер еди-кое си и т.н.
Водещ: Какви проблеми срещате, с какво се сблъсквате?
Антоанета Барес: Най-сериозните проблеми са във връзка с достъпа до инфраструктура, изграждането на инфраструктура. Както може би знаете, преди дни имаше протест на гражданите от Божурище във връзка с преминаването на камионите и трафика, който се е увеличил неимоверно към индустриалната зона. Даже с представителите на медиите, които бяха там, се смяхме: за това ли казват, че има отстъп, по-малко инвестиции и т.н. За какво протестираха гражданите? За бързо увеличаващия се трафик от индустриалната зона. Значи, там се работи, значи, там има инвестиции. Да, не е добре да се пречи на хората, но увеличаването показва реално увеличаването на инвестициите, увеличаването на работата. Голяма част от хората там работят в индустриалната зона.
Водещ: Да, за това щях да ви попитам. Не може ли да се привлекат и хората, живеещи в съседство, за да бъдат доволни?
Антоанета Барес: Те работят. В нашата компания хората, които работят на територията ни в Божурище, всичките са граждани на Община Божурище. Така че те работят в индустриалната зона. Това, за което се борим, борим се за по-сериозна свързаност. Тъй като говорим за голяма територия, за много големи инвестиционни проекти, предвид и най-големия на датската компания „Юск“ за 100 милиона евро само на първия етап от инвестицията им. Все пак става дума за голям логистичен хъб и наистина трафикът се увеличава и ще се увеличава, което никога не сме крили. По тази причина още миналата година ние подадохме в Българска агенция за инвестиции проект за сертифициране на зоната ни като приоритетен за инвеститори и осигуряване на финансиране за изграждане на пътна връзка, която да свързва Околовръстния път със зоната. Тоест да се избегне този трафик да минава през жилищните квартали, през квартала на Връбница, през който в момента минава, тъй като един двулентов път не може да поеме целия този трафик. Проектът ни е вече за финансово съгласуване в Министерството на финансите. Очакваме и се надяваме до края на годината финансирането да бъде осигурено. Този път няма да се изгражда от нас, защото ще бъде път или от републиканска пътна мрежа, или на Столична община, така че финансирането ще бъде пренасочена или към АПИ, или към Столична община. Но целево само и единствено за изграждането на тази пътна връзка. Както обясних и на гражданите в Божурище, в крайна сметка ние сме от една и съща страна. И бизнесът, и гражданите искат: едните да живеят спокойно, другите да работят спокойно. И ние се борим да осигурим това като компания и смятам, че ще успеем.
Водещ: Стискаме ви палци. Очакват ли се възможности за по-голям капиталов приток на инвестиции?
Антоанета Барес: Да.
Водещ: Азиатски? Арабски? Европейски, защо не. Те са по-трудни, но защо не.
Антоанета Барес: Ние сме познати на европейците и европейците идват при нас. Те са по-трудни като претенциозност.
Водещ: Да, те са по-взискателни.
Антоанета Барес: По-претенциозни, по-взискателни, да, думата „взискателни“ е по-правилна отколкото претенциозни.
Водещ: Европейските компании са си претенциозни, това не е лошо да се каже.
Антоанета Барес: Но когато те изберат, те са много отговорни и много леко се работи с тях. Когато те са решили и знаят точно, какво искат и виждат в теб надежден партньор, с тях се работи изключително лесно. Мога да ви кажа, че казват, че датските компании са едни от най-трудните за инвестиции. Не е вярно. С по-прекрасни инвеститори от датската компания „Юск“ трудно бих си представила да работя. Това са хора, които знаят какво искат, знаят как го искат, ще помогнат на всеки етап, защото знаят, че нещата не стават лесно, те не стават за никоя страна лесно. И когато виждат надежден партньор, наистина много лесно и много адекватно може да се работи с тях. Но да, логично азиатският бизнес да иска да стъпи в Европа. Позиционирайки се тук, азиатските компании разполагат с целия европейски пазар, а и България е естествен вход към нея. Национална компания „Индустриални зони“ регулярно участва в официални бизнес делегации в Азия. Ние съвместно с Министерството на икономиката правим всичко възможно да представим България пред бизнеса там, както и условията за инвестиции, които държавата предлага, включително и всички атрактивни предимства у нас. Сега ни предстои пътуване до Шанхай за международния панаир за вносни стоки под егидата на президента. В последните години интересът на Китай е доста сериозен, като и на този форум ще можем директно да разговаряме и да установим контакти с компании, които имат интерес към нашите индустриални зони. Голям интерес предизвика също и участието ни в двата форума „16+1“ тук в България. След тях след всеки от тях получихме по 5-6 запитвания от проведени срещи по време на форума. Дали от тях ще се случат инвестиции, е много рано да кажа, но фактът, че има интерес, е показателен. След посещението си в Иран имаме иранска компания, която има сериозен интерес към инвестиция в България. Имаме виетнамски компании, които проявиха интерес от инвестиции, имаме индийска компания, която проявява интерес за инвестиции в Стара Загора. Имаме три интересни компании, които в момента са в напреднал стадий на преговори за инвестиции във Видин. И от тази гледна точка смятам, че индустриалните зони се явяват естествен инструмент за преодоляване на дисбаланса.
Водещ: Да, между регионите.
Антоанета Барес: Между регионите. Което е много съществено. Работим с всички общини. Скоро бях и в Община Свищов във връзка с тяхната идея за реализиране на индустриална зона, а ние сме готови да предоставим информация, опит, ноу-хау как това може да се случи, и ще подкрепим всяка добра идея на община за реализиране на такъв вид проект.
Водещ: Госпожо Барес, какво общините трябва да знаят, тръгвайки към осъществяването на такъв проект?
Антоанета Барес: Първо, трябва наистина да имат подходящи терени, да идентифицират техните терени, които са подходящи за индустриални нужди. Второто нещо, което трябва да знаят, е, че тези терени трябва да има възможност бързо да се обезпечат с инфраструктура и да имат достъп до общинска или републиканска пътна мрежа. Защото никоя компания няма да инвестира в терени, които са много отдалечени, с недобра инфраструктура, с недостатъчно количество електроенергия и т.н. А третото нещо, което трябва да знаят и което трябва да предложат на инвеститорите, е, че не във всяка община може да стане всяка инвестиция. Това не се прави на всяка цена. Когато един инвеститор дойде при нас, ние не само му предлагаме терени, ние го консултираме, кое би било по-добро за него. Идва инвеститор, който е чул за „Божурище“, най-известната ни зона, но ако става дума за специфичен вид производство, няма логика да пратя компания или фирма от дървообработващата промишленост да прави предприятие в Божурище. Ами ще го пратя в община, където има традиции в тази област, където има кадри, завършващи в тази област. Тоест трябва да търсиш най-доброто като баланс на това, което предлагаш. Инфраструктура, терен, цена, кадри – много балансирано трябва да е. Не можеш да предложиш нещо на всяка цена, накуп. Трябва да предложиш нещо, което наистина би било работещо и би имало кадри.
Цоня Събчева