Антоанета Барес пред Радио Фокус: Целта ни е през тази година инвестициите в НКИЗ да достигнат един милиард
Антоанета Барес, изпълнителен директор на "Национална компания индустриални зони" ЕАД, в интервю за обзора на деня на Радио Фокус “Това е България“
Водещ: „Национална компания индустриални зони“ ЕАД организира на 6-ти февруари кръгла маса с университети в България, средни и професионални училища и инвеститори от нейните зони, за да улесни общуването между двете страни в осигуряването на кадри. По какъв начин Националната компания може да помогне на двустранния процес в диалога и в какво се изразява помощта й? Наш гост е изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД Антоанета Барес. Добър вечер, госпожо Барес.
Антоанета Барес: Добър вечер, много благодаря за поканата. Радвам се, че съм със слушателите на Радио „Фокус“. На въпроса ви – можем да помогнем много във връзка с бизнеса и университетите, и не само университетите, но и професионалните училища и гимназии. Целта на тази кръгла маса е да се доближат очакванията и нуждите на двете страни, за да може да общуват по-пряко бизнесът с това какво търси, от какво има нужда, какъв вид кадри търси, колко образовани, колко добре обучени в съответните специалности, с какви стажове може да привлече студентите, за да се доусъвършенстват и това какво предлагат университетите, какво те могат да предложат, какви специалности имат, как могат да адаптират програмите си съобразно търсенето на бизнеса. А целта ни е активният диалог да подпомогне работата и на двете страни. Ние се явяваме естествен посредник между тях, тъй като работим с университетите от години. А инвеститорите са в крайна сметка инвеститори в нашите индустриални зони. И ние искаме те да се чувстват добре. Освен да развиват те своите проекти, но и да ги разширяват, за да наемат все повече кадри, да наемат стажанти, децата на България да избират да учат в България, да избират дори и да учат в чужбина – да се върнат да работят в България. Така че смятаме, че тази кръгла маса ще даде началото на поредица от събития и срещи и възможност наистина за пряк контакт между двете страни.
Водещ: А защо да е необходима кръгла маса?
Антоанета Барес: Кръгът е символ на нещо, което няма край, на нещо, което се сближава на това, че хората могат да общуват по-близко, по-пряко. Искам да стане дискусия. Не искам да бъде форум, не искам да бъде презентации на едната и другата страна, които остават без въпроси и отговори. Искам да бъде дискусия. Всеки да сподели своите очаквания, своите търсения, своите проблеми, своите нужди и да търсим вариант нещата да се срещнат.
Водещ: Какви изисквания предявяват инвеститорите пред своите кадри и какви българките университети и професионалните училища към бизнеса?
Антоанета Барес: Най-различни са. Инвеститорите търсят кадри с най-различни специалности, както и много търсените в момента инженерни кадри. Те търсят и кадри за обща администрация, търсят добре професионално обучени специалисти от професионалните училища, естествено от спецификата на техния бизнес. А университетите търсят партньорството на бизнеса, търсят стажовете, за да могат да осигурят практическата насоченост на своите кадри, на своите студенти в съответните предприятия. Така че те имат много какво да направят едни за други.
Водещ: Какво е впечатлението ви, пресичат ли се интересите или все още съществуват резерви и от двете страни?
Антоанета Барес: Пресичат се интересите и все по-често бизнесът се обръща директно към университетите, както и университетите към бизнеса. А ние се явяваме естествен партньор в техните взаимоотношения и искаме да ги подпомогнем. Това е в помощ най-вече на чуждестранните компании. Българските компании лесно намират път към Кариерните центрове на университетите, на самите университети. Да, трудно могат да достигнат до съответното ниво, което ще осигурим на тази Конференция, все пак приеха поканата да участват в събитието предимно ректори и заместник ректори. Но чуждите компании много по-трудно се ориентират, много по-трудно създават връзка. А имайки предвид, че ние можем да им я предложим, това за тях би било бонус да изберат да инвестират при нас и да инвестират в България.
Водещ: Казахте, че тази кръгла маса е начало на инициативи. Какви инициативи предвиждате?
Антоанета Барес: Най-различни, включително посещения в предприятията на зоната, участия в събития от друга страна на университетите, както на нас така и на бизнеса, който е инвестирал в индустриалните зони.
Водещ: Със следващия въпрос правя преход от тази тема към друга. От БНБ – от централната банка обявиха 40% намаление на чуждестранните инвестиции у нас. Наблюдава се процес на излизане на чуждестранни компании от България, които продават бизнеса си на български фирми. В ръководената от вас Национална компания какво регистрирате? Потвърждава ли се картината при вас?
Антоанета Барес: При нас не се потвърждава картината на това, което е изнесено като данни от БНБ, но в крайна сметка нашият сегмент е доста по-малък. При нас компаниите са различни – и български и чуждестранни. Няма лошо в това български компании да останат да оперират на чуждите компании, които са навлезли на нашия пазар. Има и нещо друго, много голяма част от чуждестранните компании всъщност регистрират дружество по нашето законодателство за опериране на територията на България съвсем логично, за да могат да се възползват от данъчните възможности, които нашата данъчна система им предоставя. Така че аз не мога да кажа каква е методиката, по която се прави статистиката на БНБ и как изкарва точно тези данни, но това, което при нас се явява като картина е повишен интерес, факт. Имаме изключително многото запитвания, изключително успешната 2018 г. – най-успешната година на компанията от създаването й.
Водещ: Като сравня данните от БНБ с изнесените ваши данни, оставам с впечатление, че висок процент от чуждите инвестиции у нас минават през вашата компания, така ли е?
Антоанета Барес: Не мога да кажа. И това не мога да кажа, че минават през нашата компания, защото те минават през много индустриални зони и терени. Като под индустриални зони имам предвид индустриални терени обособени със съответния вид ползване на общини из цялата страна, които не се оперират от дружество конкретно като нашето, а са директно към общината. Но реално на тях се осъществяват доста сериозни инвестиционни проекти. В нашето дружеството имаме инвестиции както на български, така и на чужди инвеститори. В Божурище имаме 24 окончателни и 2 предварителни договора в момента като 2018 г. е наистина най-успешната ни като брой привлечени инвеститори, 8 нотариални сделки и договорени над 1500 преки нови работни места, като мога да внеса пояснението за преки – когато един инвеститор купува при нас терен, той се сертифицира съгласно Закона за насърчаване на инвестициите. И в заявлението си той обявява минималния брой работни места, които ще открие. Впоследствие в пъти надвишава броя на работните места, които е обявил като минимален. Естествена практика, всеки се придържа към по-малкото, за да го изпълни, да е сигурен, че може да го изпълни.
Водещ: Кои инвестиции и инвеститори преобладават във вашата компания – българските или чуждестранните?
Антоанета Барес: Към момента е доста спорно, какво следим. Като брой инвеститори, българските инвеститори са повече, като финансово изражение на инвестиционните проекти, чуждестранните инвестиции са с много по-голям процент. Например, голямата инвестиция на датската компания JYSK е в размер на 100 милиона евро. Това са 200 милиона лева. Само една инвестиция в пъти надвишава инвестициите на малкия и среден бизнес. Но пък от друга гледна точка българският малък и среден бизнес прави иновативни продукти, иновативни предприятия, не логистика. Така че е много относително, какво мерим в крайна сметка, но в края на 2018 г. например подписахме договор с българска компания – изключително интересна инвестиция. Става въпрос за производствена база с лаборатории, произвеждащи бактерии за млечната промишленост. Става дума за инвестиционен проект за 4 милиона и половина лева и за над 28 работни места. Така че и българският бизнес прави сериозни инвестиции, инвестиции в производство, иновативни, свързани с центрове за разработка на нови технологии, което е всъщност ценното, ползването на висококвалифицирана работна ръка и възможността младите хора да получат развитие.
Водещ: След като даденият инвеститор, госпожо Барес, заработи в зона на ръководената от вас компания, вие поддържате ли контакти и следите ли неговото развитие?
Антоанета Барес: Ние не само следим неговото развитие, ние не спираме да контактуваме с него. Доказателство за това е и кръглата маса, която организираме. Тя е за съществуващите ни инвеститори. Ние работим непрекъснато с инвеститорите, все пак те са на наша територия. Подпомагаме ги с каквото можем, те ни подпомагат с каквото могат, с идеи, с подкрепа, когато има нужда да се направи нещо. Ние се стараем да удовлетворим техните специфични нужди, включително и не само искането им за осигуряване на градски транспорт и т.н. Т.е. заради тях ние водим преговори с общини, с министерства, за да бъдат осигурени за инвеститорите ни добри условия, за да могат техните развити проекти да се удвоят, да разширят инвестицията си, да се чувстват добре.
Водещ: А какви проблеми срещат инвеститорите, които вече са инвестирали?
Антоанета Барес: Най-различни са, всеки бизнес има проблеми, зависи от спецификата му. Един от основните и сериозни казуси във връзка с индустриалната ни зона в Божурище е допълнителната пътна връзка, която трябва да се направи, както и достъпа до нея, естествено и до възможността да се ползва градски транспорт, който да минава през самата територия на зоната. В момента има градски транспорт, който минава покрай зоната. Но това е двупосочен процес. Например, за градския транспорт от Столична община и от Центъра за градска мобилност са поели ангажимент да пуснат автобуси, които да минават през зоната и инвеститорите да закупят 1000 годишни абонаментни карти за техните служители. Сега въпросът на инвеститорите е, всеки да каже колко карти ще закупи за своите служители, които те ще ползват за цялата градска мрежа, за да може да се удовлетвори това тяхно искане. Което е абсолютно разумно, защото и общината има бюджет и съответните механизми, по които работи. Отношенията са двупосочни. Непрекъснато сме във връзка. Те са станали не само наши инвеститори, те са наши партньори.
Водещ: А какво би накарало инвеститори да си тръгнат от България?
Антоанета Барес: Доста неща биха ги накарали. Едно от нещата е, ако те не намират пазар на продукцията си, което в крайна сметка няма значение в коя страна се намират. Ако този вид продукт спре да се търси, намалеят поръчките. От друга страна пък липсата на работна ръка също би накарала инвеститора да си тръгне от която и да е страна. Защото ако няма с кой да работят, няма кой да произвежда. Но пък има и нещо друго – те трябва да си правят сметка, че ние сме в ЕС и при достойно заплащане за хората, работната ръка ще бъде доволна и ще работи за тях с години и ще се развива и те ще се чувстват добре.
Водещ: Националната компания индустриални зони, която вие ръководите навършва 10 години. Каква е равносметката?
Антоанета Барес: Равносметката за компанията е общо инвестиции за всички индустриални зони с договори или в преговори за над 820 милиона лева. Като целта ни за тази година е да направим милиард. Преките работни места са над 3 000. Общо с договори или с напреднали преговори за Божурище над 637 милиона лева и 2 500 преки работни места. Като последната година беше много силна за компанията, но това беше благодарение на целия труд на компанията и благодаря на колегите, защото без тях компанията е нищо.
Водещ: През какви етапи на развитие мина НКИЗ?
Антоанета Барес: Компанията непрекъснато се развива. Първото ни съвместно дружество с община Бургас, където терените привършват, в момента работим по разширение, като терените ще станат около 800 000 квадратни метра. Разширението ни към Стара Загора с новия ни проект заедно с община Стара Загора – много добър терен, близо до магистрала „Тракия“. Русе – най-старата зона на България, бившата свободна безмитна зона, в която има около 40 работещи фирми, като 10 от тях са производствени компании, не само логистика. В Свиленград има 3 работещи компании. За 2018 г. имаме над 170 запитвания, които са обработени от компанията. Направени са повече от една срещи във връзка с инвестиции в зоните на дружествата.
Водещ: Какво показва вашият анализ за ефектите върху икономиката и бизнеса на България на вашата зона?
Антоанета Барес: Реално работата й се отразява по много начини. От една страна компаниите, които инвестират, разширяват бизнеса си, т.е. те работят повече, наемат повече хора, плащат повече заплати, осигуровки, данъци, плащат данък печалба. Така че многослойно е отражението на инвестициите и то се проявява във всички аспекти на икономиката и на финансите на страната и на общините, в които се намират съответните зони.
Водещ: Какво предвиждате за тази кръгла годишнина освен единия милиард инвестиции?
Антоанета Барес: Предвиждаме много неща, с много неща сме се заели. Искаме да осъществим още няколко големи проекта. В сериозни преговори сме с големи инвестиционни компании за сериозни проекти. Ще водим борба да изберат България.
Водещ: Бихте ли казали някой от тях?
Антоанета Барес: Не, когато му дойде времето. Бихме си пожелали да имаме подкрепата такава, каквато имаме към момента, защото без подкрепата на Министерство на икономиката ние няма да можем да бъдем толкова успешни. Бихме си пожелали да се започне работата по пътната връзка към Божурище, както и търсим възможността за разширение на нашите проекти.
Цялото интервю можете да чуете в сайта на радио Фокус.