Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ, пред в. „Строител“: Инфраструктурната обезпеченост на зоните на НКИЗ е наш приоритет за 2021 г.
- Г-жо Барес, в брой 21 на Държавен вестник от 12.03.2021 г. бе обнародван новият Закон за индустриалните паркове. Как ще повлия той на развитието на тези зони?
- Законът беше необходим заради регулацията на индустриалните зони – не само държавни, но и частни. Защото за мен е важно инвеститорите, независимо къде са се насочили, да имат добри условия за развитие и стабилност на бизнеса си.
Преди закона в България да влезе в сила, липсваше цялостна регулация на индустриалните паркове. Тя съществуваше откъслечно в различни нормативни актове. А този закон дава цялостна картина – легална дефиниция на понятието индустриален парк, редът и условията за неговото изграждане, развитие и управление. За да се стимулира развитието на атрактивна среда за реализация на привлечените инвестиции, а също така за тяхното задържане и разширение е необходимо да се осигури подкрепа на индустриалното развитие от страна на държавата.
Целта на закона е инвеститорите да получат по-сериозна помощ и повече облекчения. А от друга страна да се урегулира работата на оператора на индустриалната зона, какъвто се явяваме и ние.
Възникването на индустриалните зони днес не е моментен тренд, а икономическа необходимост както за областните градове, така и за по-малките населени места. И следва да има регулация.
Регламентирането на реда и условията за обособяването на територии със статут на индустриален парк с цел привличане на местни и чуждестранни инвестиции и превръщането на тези територии в механизъм за повишаване конкурентоспособността на икономиката, са дейности, които не са попадали в обхвата на съществуващите нормативна уредба в такава цялост и завършеност. Новият закон регламентира не само устройствените, но и техническите, и организационни условия за създаването, изграждането, функционирането и развитието на посочените обособени територии.
- Бихте ли разяснили най-важните моменти в закона и защо беше необходимо приемането му? Какви мерки за стимулиране на индустриалните паркове се предвиждат?
- Законът за индустриалните паркове има за цел да създаде подходящи условия за реализиране на държавни политики в областта на индустриализацията, които да съответстват на търсенията на бизнеса и развитието на индустрията, като се създаде нормативна рамка, която предвижда ясни критерии за изграждането на индустриални паркове, отговарящи на очакванията на бизнеса, както и за създаването на благоприятна и конкурентна среда за инвестиране в България.
Едно от основните предимства на закона е, че се регламентира характера на собствеността на инфраструктурата на територията на съответния парк. Целта е изграждането и отговорността за техническата инфраструктура и качеството на предоставяните с нея услуги на територията на парка да е преди всичко на собственика на парка, а не на органите на местна власт и на различните системни оператори. Това е важно както от гледна точка на потенциалните инвеститори в индустриални паркове, така и от гледна точка на ангажимента на общините, в които ще се изграждат такива паркове. По този начин бизнесът се освобождава от задълженията, свързани с изграждането и поддържането на инфраструктура, което ще му предостави възможност да насочи ресурса си в изпълнение на инвестиционните си програми.
Изграждането на модерна и съобразена с нуждите на инвеститорите инфраструктура е ключов елемент за привличане и задържане на инвеститорите.
Предоставянето на възможност за формиране на конкуренция между отделните индустриални паркове ще допринесе за създаването на по-добри условия на труд и повишаване качеството на услугите, които предлагат различните оператори. Съгласно последните изследвания - на пазара на индустриални и логистични паркове, ще се търсят локации, които разполагат с добре развита инфраструктура и високотехнологични информационни технологии. В тази връзка, следва да се инвестира, освен в техническа инфраструктура, и в подобряване на жизнената и социалната среда на парковете, така че да се превърнат в привлекателно място не само за работа, но и за отдих. Възможностите са различни – от зелени площи, през ресторанти и обособени места за отдих и спорт, до индустриални и административни обекти, които да предлагат различни услуги – банкови и застрахователни, помещения за събития, като конференции, срещи и други, а защо не и пространство за провеждане на различни спортни състезания, които да насочват вниманието не само към икономическия капацитет, но и към здравето. НКИЗ има опит в този тип прояви, като беше домакин няколко години подред в Икономическа зона София – Божурище на Спортен клуб ДРАГ, който организира състезанието по шосейно колоездене за купа "ДРАГ" с участници във всички възрастови групи. Освен средата, друг ключов фактор за повишаване конкурентноспобността на зоните, е предлагането на обслужващи комунални услуги като сметосъбиране, транспорт от/до зоната за работещите на нейна територия и други, които всяко производство или логистична фирма не биха планирали и извършили с приоритет спрямо други присъщи дейности и разходи. Този тип услуги се предлага на инвеститорите, избрали парка в Божурище за изпълнение на инвестиционните си програми, като считам, че за тях това е едно сериозно улеснение.
В контекста на казаното, следващата основна цел на законопроекта е създаването на благоприятна институционална среда за иновации в производствени дейности за развитие на производства и услуги с висока добавена стойност и подобрени условия на труд и за подобряване на икономическата ефективност на предприятията.
Законът предвижда мерките за стимулиране на инвестиции, реализирани на територията на индустриалните паркове, да се определят на местно ниво от общинските съвети, които ще бъдат съобразени с условията и спецификите на съответната община. Като, разбира се, се запазват и насърчителните мерки, от които инвеститорите могат да се ползват по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
- Каква беше ролята на НКИЗ в подготовката на Закона за индустриалните паркове?
- Как работи компанията в условията на пандемия? COVID кризата забави ли развитието на индустриалните зони у нас?
- Ковид кризата безспорно се отрази и на индустриалните зони. В началото на кризата през 2020 година имаше известно стъписване от страна на инвеститорите, но после нещата се успокоиха и влязоха в релси. Като че ли инвеститорите имаха нужда от време за да актуализират бизнесплановете си и да ги съобразят с кризата. Да направят така, че да се пригодят към новите реалности в контекста на Ковид-пандемията.
В момента продължаваме да се срещаме с инвеститори, които искат да развиват бизнес в индустриалните зони на НКИЗ. За „Икономическа зона София-Божурище“ водим преговори с компании, които произвеждат соларни панели и биологични продукти. Друга компания, която проявява интерес, пък се занимава със замразяване на плодове и зеленчуци чрез иновативна технология. И това са само част от срещите, които провеждаме. Затова мога да кажа, че интересът към зоните на НКИЗ продължава да има.
Една от основните грижи на НКИЗ по време на Ковид-пандемията , беше да продължим дейността си по възможно най-безопасния начин за нашите служители и партньори, спазвайки препоръките и разпоредбите. Участвахме и продължаваме да участваме в различни онлайн срещи, на които презентираме дейността си. Наши служители представиха компанията по време на онлайн срещи и форуми като Българо-казахстанският бизнес форум; представяне на предприятия от Пермския край, Русия, организирано от Търговското представителство на Руската Федерация в България; представяне на българската иновативна и стартъп екосистема пред най-големия иновационен и предприемачески център в Европа UnternehmerTUM - "Meet the Bulgarian Innovators", организирано от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП), Службата по търговско-икономически въпроси в Мюнхен, и Българската стартъп асоциация (БЕСКО); среща на Евроклуба към Българската търговско-промишлена палата, и много други.
- НКИЗ управлява седем действащи индустриални зони. Как се развиват те и какви са предизвикателствата пред тях тази година?
- НКИЗ управлява общо 12 проекта в страната, които са с обща площ над 8 000 000 кв.м. Действащи зони са „Икономическа зона София-Божурище“, „Индустриален и логистичен парк Бургас“, Индустриална зона Видин, Свободна зона Русе, Индустриална зона Свиленград, Индустриална зона Загоре, Транзитна търговска зона – Варна.
„Икономическа зона София-Божурище“ продължава да се развива. През 2020 г. ОПТИКС АД откри производствената си база с гарантирани 14 работни места. Фирмата проектира, конструира, произвежда и реализира на пазара собствена гама термовизионни и нощни изделия, дневни мерници и интегрирани системи за стратегическо наблюдение и охрана. В портфолиото си компанията предлага иновативни решения за секторите на отбраната, сигурността, опазването на природата, спортната ловна оптика, медицината и индустрията. Дружеството е единствената българска фирма, която изработва цялата гама специална оптика, използвана в армията и полицията в България. В началото на тази година през февруари българската компания Бетелгиус ООД направи първа копка на строежа на фирмата в „Икономическа зона София-Божурище“. Компанията е утвърден доставчик на етикети и етикетиращо оборудване и е специализирана в предоставянето на цялостни решения в областта на първичното и вторичното кодиране, маркирането, етикетирането, опаковането и проследяването на продукти.
Това няма как да не ни радва, защото и двете фирми са производители, и двете фирми са български. България трябва да има добре развити индустриални зони, за да може да привлича високотехнологични компании. Затова с оглед обезпечаване на инфраструктурната свързаност на „Икономическа зона София Божурище“ и облекчаването на трафика от и към зоната започнахме процедури по проектиране и изграждане на новата пътна връзка по продължението на бул. "Царица Йоана" до „Икономическа зона София – Божурище“. След проведени срещи и разговори, НКИЗ подписа споразумение с АПИ. Очакваме на следващото заседание Столичния общински съвет да обсъди това споразумение и също да го подпише. Веднага след това може да стартира този мащабен проект. В „Икономическа зона София-Божурище“ продължава изграждането на пътната инфраструктура по обществената поръчка, която направихме – става дума за обществената поръчка за сключване на рамково споразумение за изграждане на цялостната инфраструктура на зоните. Инфраструктурната обезпеченост е важна за нашите инвеститори и развитието на техния бизнес.
През 2020 година продадохме терен в Божурище на ЕСО, които трябва да изградят подстанция, която да осигури допълнителни мощности за предприятията, които оперират там. По този начин ще създадем по-добри условия за нашите инвеститори, което е важно за нас.
Наблюдава се една тенденция - някои от нашите инвеститори разширяват производствата си. Те искат да купуват терени пак при нас – например компанията Райсволф.
По време на пандемията, миналата година, датската компания ЮСК, която е инвестирала близо 200 млн. лв. в логистичния си център в „Икономическа зона София-Божурище“, навлезе в нов етап от своето развитие - една година след официалното си откриване Дистрибуционен център Божурище започна да доставя онлайн поръчки на българските клиенти. Преди официалния старт на процеса в Божурище онлайн поръчките на българските клиенти бяха доставяни от Дистрибуционния център в Радомско, Полша. Така че компаниите, които оперират в парка ни в Божурище, също се развива. А това може само да ни радва.
„Индустриален и логистичен парк -Бургас“ също се развива много добре.
Там си партнираме много успешно с община Бургас. В края на март тази година имахме среща с икономическия министър Лъчезар Борисов, където обсъдихме разширяването на зоната. На заседание Министерски съвет беше одобрено финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите /ЗНИ/ за изграждане на елементи от общинска пътна инфраструктура в Промишлена зона „Север“, гр. Бургас. От бюджета на Министерството на икономиката на община Бургас ще се предоставят средства в размер на до 1 670 558 лева, като инфраструктурата ще се изгражда във връзка с изпълнението на сертифициран по ЗНИ инвестиционен проект в общината. Развитието на „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ навлиза в нов етап. Обособена е нова Промишлена зона "Юг", която се намира в близост до пътния възел Бургас - Средец - Созопол. Площта й е 600 декара. Към терените вече има интерес от производства в сферите на текстилната и металната промишленост, медицинската индустрия, както и производител на електрически инсталации и климатизация. На срещата с министър Борисов стана ясно, че развитието на зоната продължава с апортирането на още 150 декара, което реално ще бъде третата фаза на развитие на „Ииндустриален и логистичен парк Бургас“.
От миналата година инфраструктурата на „Индустриална зона Загоре“, която се намира в Стара Загора, е изградена на сто процента и вече има Акт 15. Тя е съвместен проект на „Национална компания индустриални зони“ и община Стара Загора. Там са сключени два окончателни договора и текат преговори с две компании, които се занимават с различни производства. Едната е в сферата на хранително-вкусовата промишленост.
- Ще има ли финансиране от ЕС за изпълнението на проекти свързани с индустриалните паркове през период 2021 - 2027 г.?
- Предвидено е такова финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост като параметрите се уточняват. В изпълнението на тази цел в него са предвидени мерки и реформи, които да имат съществен принос към възстановяването на потенциала за растеж и развитие на икономиката, като основно място е определено на интелигентната индустрия, която включва програма за публична подкрепа за развитие на индустриалните паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност.
- Какви ще се приоритетите на НКИЗ до края на 2021 г.?
- Приоритетите ни са свързани с инфраструктурната обезпеченост на нашите индустриални зони в цялата страна. Индустриалните зони са ефективен механизъм за привличане на инвестиции. Затова ще продължим да работим за привличането на високотехнологични български и чужди компании. Работим и за позиционирането на стратегически инвеститори и в зоните ни в развитие.
- НКИЗ има програма за подпомагане на инвеститорите в набирането на кадри. Как оценявате нейния ефект?
- Програмата Fast Tracking Succes стартира по моя инициатива през 2017 г. Тя е насочена към ускорено професионално изграждане на младите кадри на университети и професионални гимназии. Инициативата има за цел осигуряване на постоянна заетост и стажове в чуждестранни и български компании в индустриалните зони на НКИЗ.
На базата на разговори с инвеститорите и ректорите на университети, ние знаем точно какви специалисти се търсят и предлагат. И помагаме и на двете страни. Имаме сключени меморандуми за сътрудничество с близо 10 висши учебни заведения и професионални гимназии.
- В какво се изразяват те?
- Университетите ни канят на техни кариерни форуми. Имахме идея да се правят майсторски класове като инвеститори и експерти от НКИЗ могат да изнасят лекции пред студентите. Но засега тази идея е стопирана заради ситуацията с пандемията. Освен това имахме разговори да направим ден на отворените врати на компания в „Икономическа зона София-Божурище“ за студенти. Така те ще могат да видят как реално се случват нещата. Но засега и тази идея чака своята реализация заради Ковида.
- НКИЗ има меморандум и с Камарата на строителите в България. През изминалата година успяхме да направим една много успешна и на високо ниво кръгла маса във Варна. Къде виждате възможности да организираме подобни събития? В какви насоки може да се задълбочи сътрудничеството с Камарата на строителите в България?
- Кръглата маса във Варна наистина беше успешна и полезна. НКИЗ винаги е отворена да участва в подобни инициативи. Те са важни от гледна точка позициониране на компанията и намиране на стратегически инвеститори. С това можем да сме си полезни с Камарата на строителите.
- През април в. „Строител“ става на 12 години. Какво ще пожелаете на екипа на медията?
- Вестник „Строител“ е медия, която се е доказала във времето и извоювала своя авторитет. Пожелавам на екипа ви първо да сте здрави. И да продължите да сте фактор в българската икономика. И разбира се – повече читатели!