Антоанета Барес: Държавните индустриални зони са привлекли инвестиции за 390 млн. лв

Интервю на г-жа Антоанета Барес, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, пред в-к „Стандарт“

Антоанета Барес има над 15 години професионален опит в областта на правото и в управлението на множество проекти в различни сектори от икономиката. Заемала е ключови и ръководни позиции в търговски компании, включително от IT сектора, и държавните институции. Има мaгистърска степен по право и е докторант по икономика към Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

- Г-жо Барес, каква е равносметката Ви за работата на държавните индустриални зони?

- Работихме изключително интензивно през 2017 г. Има интерес от много нови инвеститори. Проектите се движат напред и се очаква част от тях да се реализират през 2018-а. Като цяло, общият размер на договорените инвестиции във всичките ни зони надхвърля 390 млн. лева към края на 2017 г. Разкрити са над 2100 нови работни места. Повече от 130 български и чуждестранни компании са получили подкрепа за развитието на бизнеса си от нас, естествено и от държавата.

Изключително активно продължава и работата ни по проекта на датската компания „Юск“, както и ежедневните, ежечасни срещи с нови инвеститори, заинтригувани от България. Често става въпрос за високо технологични производства, но за конкретни проекти ще се похвалим догодина. Поставили сме си амбициозни цели и се надяваме да ги постигнем.  

- Кои са новите индустриални терени, с които НКИЗ разширява портфолиото си?

- Най-новият терен, който компанията ще добави към портфолиото си, е в Кърджали. Това са два отделни поземлени имота с обща площ около 95 дка, предвид местоположението, като за там има интерес както от турски, така и от гръцки компании. Вече излезе решението на Министерски съвет за апортиране на терените в капитала на НКИЗ. Очакваме в началото на 2018-а документите да са готови и терените да преминат официално при нас.

През миналата година договорихме сътрудничество с редица общини с възможности за развитие на проекти за зони – за да предлагаме на инвеститори и терени извън тези към нашата компания. Целта на НКИЗ е да подпомага привличането на инвеститори в България. Невинаги нашите терени успяват да удовлетворят нуждите на инвеститорите – както с оглед на инфраструктура и технически характеристики, така и с местоположение. Затова работим интензивно с общините. Когато имаме конкретен инвестиционен интерес към даден регион на страната, а там нямаме собствени терени, работим с местната власт за осигуряване на възможности, това е изключително важно.

Подписани са меморандуми с Варна, Бургас, Сандански, Видин, Ловеч, Дупница. В напреднала фаза са разговорите с общините Горна Оряховица и Кюстендил. В София и Перник също са идентифицирани нови терени, които биха могли да се използват за индустриални терени за развитие на индустриални площи.

Паралелно с идентифицирането на нови терени се работи и по разширяване на съществуващите ни зони. През юли м.г. към Икономическа зона София-Божурище бе добавен нов терен с обща площ 115 дка.  Предвид почти достигнатия капацитет на Индустриален логистичен парк Бургас предстои разширяването на настоящата зона с общински и държавни терени. Край Бургас, освен това, имаме идея, съвместно с кмета на Община Бургас, за използване на бившето летище в Равнец като индустриална зона на принципа на ad hoc проекти. За там търсим и сме в разговори със сериозен голям инвеститор, който да постави началото на развитието на този терен. Знаете, че една птичка пролет не прави, но в крайна сметка, когато един голям инвеститор се позиционира някъде, задължително привлича нови инвестиции около себе си и системата заработва.

Във Видин, в съществуващата индустриална зона, работим за възможна продажба на терени, а не само отдаването им под наем. С решение на Министерски съвет бе свален статутът на зоната като свободна зона, т.е. там вече биха могли да се купуват терени. Имахме 5-6 срещи с чужди инвеститори, които проявяват интерес към терени от зоната във Видин с оглед на местоположението им, близостта до Дунав мост-2 и възможностите за логистика.

- Г-жо Барес, наскоро бе учредено дружество за нова индустриална зона във Варна, чиито планове са на по-късен етап да покани НКИЗ за акционер. Предвиждате ли сътрудничество в тази посока?

- Да, предвиждаме. През 2017-а подписахме меморандум за сътрудничество с Община Варна. Вече е взето решение от Общинския съвет и очакваме от тях учредяването на дружество на Община Варна с имотите, които са идентифицирани в Зона Острова. Там след сериозна икономическа обосновка НКИЗ може да встъпи като съакционер с идеята да развиваме и Варна като инвестиционна дестинация. Варна е с отлична локация – близо до пристанище, близо до много ресурси. Наскоро например имахме потенциален инвеститор с интерес в производството на стъкло. Известно е, че Варна е регион, където са най-големите мини за кварцов пясък в страната, оттам компанията би могла да набавя суровината. Така че регионът, или този на Бургас, е естествен избор за такъв тип инвеститор, с оглед на логистика, транспорт и близост до суровини.

- От кои държави отчитате по-голям интерес към държавните индустриални зони и от кои промишлени сектори са те?

- Към момента интересите са предимно от германски компании, включително и от няколко смесени компании – германо-турска, китайско-немска, т.е. компании, които оперират на пазари на различни континенти. Много от българските фирми, търсещи НКИЗ, са от хай-тек индустрията. Само преди дни подписахме договор с българска компания в тази област. Интерес има и от турски компании, които имат желание да отворят бизнеса си към Европа и да произвеждат в България – конкретно към зоните в Кърджали, Свиленград, естествено и към Русе и Видин, където ще са близо до европейските пазари.

В края на годината отчетохме повишен интерес за китайски инвестиции, и то от големи компании, за големи терени. Работим по всички заявени интереси. Инвеститорите вече видяха терените и в момента са в процес на проучване, като първо обмислят дали да изберат България като страна, в която да направят инвестицията си.

- Г-жо Барес, от какви условия се нуждае един инвеститор днес?

- Основните изисквания не се променят. Стратегическа локация, инфраструктура и наличие на работни кадри – това са нещата, които са изключително важни за инвеститорите. Говорим за производства, а за тях инфраструктурата като достъп, както и свързаността с ток, газ, вода, отводняването на терени са изключително важни. Производствата имат изисквания за сериозни капацитети и ние се стремим да осигуряваме тези възможности. Буквално работим ръка за ръка с инвеститорите, подпомагаме ги при цялата логистика по издаването на всички документи за реализиране на тяхната инвестиция.

НКИЗ предлага всички тези предимства на компаниите, но освен това България е много добро място за инвестиции. Стабилни сме икономически, стабилни сме политически, имаме терени, имаме мощности, имаме много интелигентни млади хора, които учат както в България, така и в чужбина.

Наскоро взехме участие във форум в Берлин с български студенти, които учат там, с идеята да върнем тези студенти да работят тук, след като завършат образованието си. Точно интересът на немски компании да позиционират свои инвестиции в България би привлякъл младите хора да се приберат.

- Пред какви трудности сте изправени по време на съвместната си работа с инвеститорите?

- Трудностите са основно в две насоки. Едната са нелогичните обжалвания на обществени поръчки, но за тях много сме изговорили, за професионалните жалбоподатели и за бавните срокове и процедури. Другата трудност е административното обслужване и дългият период, който е необходим за издаването на всички документи за позиционирането на всяка една инвестиция.

И в двете насоки сме доста активни. Благодарни сме на Министерството на икономиката за това, че работи активно по намаляване на административната тежест. Целта е за реализацията на какъвто и да е проект да се минимализира броя на документите, особено на тези, които държавата издава сама. Т.е. да не ги изисква от бизнеса, а да ги ползва по служебен път.

- Наскоро представихте работата на индустриалните зони пред Организацията за индустриално развитие на ООН. Виждате ли в предстоящото председателство на Съвета на ЕС възможности за допълнително привличане на инвестиции в българската икономика?

- Семинарът бе чудесна реклама на България и на възможностите за инвестиции тук. Полезното беше, че се представихме съвместно с Асоциацията на индустриалния капитал, където членува доста голяма част от бизнеса, т.е. ние работим в една посока. Грижим се за това да развиваме нашите малки и средни предприятия, да се търсят възможности за проекти за малки и средни предприятия, които да бъдат припознати от ЮНИДО и да бъдат доста добре рекламирани и на европейско, и на международно ниво. Един припознат проект реално е най-добрата реклама за нашата страна, за да може инвеститорите с информиран избор да предпочетат точно България. Смятаме, че точно такива събития дават сериозен импулс за работата на българския бизнес.

- През декември получихте наградата „Златно сърце“ за инициираната от вас програма Fast Tracking Success. Разкажете ни повече за нея, какво е отношението на инвеститорите и младите специалисти към проекта?  

- Нашият проект Fast Tracking Success е насочен към ускорено професионално изграждане на младите кадри на университетите чрез постоянна заетост и стажове в чуждестранни компании в индустриалните зони.

Но не само това. Целта на програмата ни е и да се намали разминаването между търсене и предлагане на работни кадри, което в момента е един от най-сериозните проблеми в бизнеса. Стремим се да осигуряваме информираност на инвеститорите, особено на чуждестранните, по въпроса за наличието на работните кадри. Когато една чуждестранна компания дойде при нас, пита откъде могат да наемат кадри – ние искаме да сме полезни с информация. Да, тя е на доста базово ниво, но получаването на основни данни къде могат да направят директен контакт със специалисти в съответните области, за тях, в една чужда страна, е от голяма помощ.

По проекта Fast Tracking Success вече работим в тясно сътрудничество с едни от най-престижните университети в страната и кариерните им центрове. Това са Софийският университет, УНСС, НБУ, Техническият университет в София, Лесотехническият университет. Предстои ни подписване на меморандум с Минно-геоложкия университет, с Бургаски и Варненски университети, с Пловдивския университет. 

Специално за този проект амбициозната ни програма е, след като успеем да обхванем университетите в България, и дори успоредно с работата по тях, да създадем контакти с професионалните училища. Често кадрите, които се търсят, не са само сред завършилите висше образование. Професионалните ни училища дават също достатъчно добри специалисти за средното ниво служители в компаниите. Контактите с професионалните училища по места биха представлявали добра база данни за информираност на инвеститорите, както и възможност за децата, които учат там, да продължат своето развитие в избраната от тях специалност.

- Какви са приоритетите ви за развитието на компанията през 2018 г.?

- Оттук нататък работим по изграждане гръбнака на инфраструктурата на повечето ни зони, така че когато един инвеститор избере наша територия да осъществи инвестицията си, той да има базовата инфраструктура и да започне доста по-бързо да реализира проекта си. Продължаваме естествено да работим и по започналите ни проекти - Fast Tracking Success, проектите по разширяване на зоните с идентифициране на нови терени, както и по подписване на меморандуми с общини за намиране на нови терени съвместно с местната власт.

Друга важна инициатива, която сме поели, и ще се опитаме още в началото на годината да поставим основите ѝ, е иницииране, с подкрепата на Министерството на икономиката и на работодателските организации, на промени в нормативната уредба и обособяването на индустриалните зони правно, т.е. да бъде регламентиран статутът на такъв тип територии.  Въпросът е как ще се урегулира това – дали ще бъде с нов нормативен акт, или с промени в действащ нормативен акт, но това е въпрос на правна техника.

Интервюто в „Стандарт“