Ангел Танев: Интересът на чужди инвеститори към индустриалните зони у нас расте
Интересът на чуждестранните инвеститори към индустриалните зони в България не спира, дори се увеличава. За да започне ефективното им развитие, трябва да се вложи немалък финансов ресурс с цел да се обезпечат с инфраструктура - да бъдат подсигурени с необходимия капацитет от електроенергия, газ, вода, а също и с пътна инфраструктура, каза Ангел Танев, изпълнителен директор на "Национална компания Индустриални зони" в интервю за Investor.bg.
Танев не очаква приемането на страната ни в еврозоната да ускори съществено инвеститорския интерес, тъй като открай време сделките с инвеститорите се сключват в евро.
- Заехте поста изпълнителен директор на „Национална компания Индустриални зони“ (НКИЗ) в края на февруари. Каква е равносметката ви за почти петте месеца, откакто сте начело на дружеството?
- През петте месеца, откакто съм начело на НКИЗ, си дадох сметка, че компанията има голям потенциал за развитие и успех. При правилна стратегия и планиране тя може да се развива в изключително добра посока. В последните пет месеца започнахме да постигаме резултати и смятам, че трябва да продължим в тази насока.
- Бихте ли дали примери за такива резултати?
- Аз и екипът ми започнахме за развиваме два приоритета, които са изключително важни за мен. Първият е обезпечаване на индустриален парк София-Божурище с електроенергия. Продължихме разговорите с всички компенентни институции, най-вече с Електроенергийния системен оператор, който има основна роля в този процес. С Министерството на икономиката и индустрията успяхме да доразвием целевите средства, за да постигнем по-голям обхват на дейността. Това означава, че през следващите няколко месеца ще можем да стартираме изпълнението на подстанция с мощност 50 мегаватчаса, която да обезпечи нуждите на индустриалния парк.
Вторият приоритет, по който работим, е развиването на високотехнологичен индустриален парк в квартал „Красна поляна“. По този проект имаме избран изпълнител, който ще изработи Подробен устройствен план (ПУП). След това ще можем да реализираме сделки на територията на този парк - това означава привличане на инвеститори и развитие на парка.
За пет месеца успяхме също да осъществим няколко сделки с ключови инвеститори, като е възможно да се стигне до още няколко сделки през третото тримесечие. Оптимист съм и смятам, че работим в правилната посока. Общият обем на финализираните сделки за последните пет месеца е в размер на над 14 млн. лв. и инвестициите ще доведат до разкриването на 10-12 работни места.
 Ангел Танев |
- Успяхте ли да привлечете инвеститори от нови сектори и от нови страни?
- Водим преговори с такива инвеститори. Тук трябва да отбележа, че българските инвеститори, с които работим, са много тясно свързани с европейските. Затова, когато говорим за изцяло български инвеститори, няма как да не отчетем факта, че те са в 100%-ова симбиоза с големи европейски компании, включително производства, складови бази, логистични центрове.
- Бихте ли разказали повече за най-новия проект на НКИЗ в София - индустриалния парк в кв. „Красна поляна“. Къде точно ще се намира той, каква е неговата територия и кога реално очаквате да заработи?
- Високотехнологичният парк „София-запад“ е позициониран в западна техническа част на „Красна поляна“, между Околовръстното шосе в посока „Младост“-„Люлин“, на ул. „Производствена“. Площта му ще бъде около 313 декара. Както споменах, в момента се изработва ПУП и след като работата по него завърши, имаме предварителното уверение от няколко инвеститори, които проявяват интерес да се позиционират в този парк.
- От кои сектори са те?
- Инвеститорите са от секторите на високотехнологичното производство, зелената енергия, комбинираното производство.
- Един от приоритетите на НКИЗ е развитието на „Икономическа зона Доброславци“, като обявените планове са за привличане предимно на компании от автомобилната индустрия. Остават ли валидни те предвид сътресенията в автомобилната индустрия в Европа напоследък? Има ли интерес от инвеститори?
- Икономическа зона „Доброславци“ е създадена с приоритетна цел развитие на автомобилната индустрия. Зоната има потенциал да се развива в тази насока, но смятам и че не бива да пренебрегваме потенциалните нови възможности, които се откриват на хоризонта. Автомобилната индустрия е много апетитна хапка, тъй като секторът на електромобилите набира скорост в момента и ще продължи да се развива с високи темпове.
Но все пак, ако се открие възможност, която да е по-добра за „Доброславци“, смятам, че е добре да се възползваме от нея. Да не забравяме, че на територията ѝ се е намирало бившо военно летище, затова не бива да пренебрегваме непосредствената цел, с която е създадена зоната преди години, и е добре да използваме в пълна степен възможностите, които се предоставят от тази инфраструктура. Това означава именно развитие на зоната и в сферата на авиоиндустрията.
Смятам, че автомобилната и авиоиндустрията могат да вървят ръка за ръка на територията на индустриална зона „Доброславци“ и да са в симбиоза. Затова не искам да ограничавам дейностите само до една, тази зона има потенциал да се развива в две и повече основни дейности.
- Казахте на конференция през май, че освен на вече добре развитите индустриални паркове внимание трябва да се обърне и на развитието на индустриалните зони в периферията. Къде виждате най-голям потенциал за развитие?
- Трудно е да се каже кои зони имат по-голям и по-малък потенциал. Трябва да гледаме на индустриалните зони като отделни единици със собствени възможности за развитие съобразно географските им дадености. Смятам, че индустриален парк Видин е една от периферните зони, които имат потенциал да се развиват, тъй като тя е разположена в близост до основен транспортен коридор, който обезпечава до голяма степен нуждите на инвеститорите – сухопътен транспорт, от една страна, и речен транспорт, от друга. Последнияj е огромен плюс, тъй като той е един от най-активните видове транспорт, които може да се осигурят на инвеститорите. Затова Видин е един от индустриалните паркове, които имат сериозни възможности за развитие в бъдеще.
Друга периферна зона, която смятам, че би била много успешна занапред, е индустриален парк Телиш. Той се намира в непосредствена близост до главен път София-Варна и на пътя София-Русе и това позволява там също да се приивлекат интересни инвеститори.
Индустриален пак Карлово пък се намира в непосредствена близост до една от най-големите частни индустриални зони („Тракия икономическа зона“ – бел. авт.) и смятам, че с правилно планиране и стратегия тя също може да постигне успех.
Не пренебрегвам и другите зони, които са в етап на изключителен растеж. Индустриалните зони в Стара Загора и Варна, например, също са интересни за инвеститорите и имат потенциал за още по-голямо развитие.
Моята основна цел е индустриалните зони да се развият до степен, която да е удовлетворяваща за всички – за нас като национална компания, за инвеститорите, а също и за местните жители, които ще могат да работят в предприятията там, когато те бъдат развити.
- Има ли интерес от инвеститорите към трите "периферни" зони, които споменахте?
- Към всички индустриални зони има засилен инвеститорски интерес, но за да започне ефективното им развитие, трябва да се вложи немалък финансов ресурс с цел да се обезпечат с инфраструктура. Това означава те да бъдат подсигурени с необходимия капацитет от електроенергия, газ, вода, а също и с пътна инфраструктура, която е водещ фактор. Когато един инвеститор желае да закупи терен, един от първите му приоритети е да установи дали зоната е пътно- и електрообезпечена. Когато тези две условия не са налице, дори да има интерес от страна на инвеститорите, те се насочват към други терени, които разполагат с такава инфраструктура.
За да се развиват зоните, особено тези по периферията, трябва да се насочи огромен финансов ресурс с цел инфраструктурното им обезпечаване.
- Това е усилие, което трябва да направи държавата?
- Усилията са съвместни. НКИЗ, в качеството си на дружество, което се намира изцяло под шапката на Министерството на икономиката и индустрията, се опитва със собствени усилия и с помощта на държавата да развива и да обезпечева зоните с инфраструктура. Но до голяма степен трябва да се справяме сами. НКИЗ е компания, която се самоиздържа, а това означава, че всички приходи от продажби се реинвестират в индустриалните зони - продаваме, реинвестираме, подобряваме, това е моделът, който следваме. Разбира се, държавата много ни помага, без нея би било доста трудно, дори непосилно, да се справим. Но смятам, че към момента развитието е в правилната посока и работим в симбиоза с държавата.
- Виждате ли възможности за изграждане на изцяло нови индустриални паркове у нас и в кои райони?
- Всичко е въпрос на конюнктура. Ако държавата ни предложи територия, която смятаме, че би била много успешна в бъдеще, разбира се, ще се възползваме. Но смятам, че териториите, които имаме в момента и които трябва да развием изцяло, са достатъчни, за да се налага да се разширяваме.
- Каква е целта на Регионален център за дигитални решения и иновации на територията на индустриален парк София-Божурище, който наскоро представихте официално?
- Това е изключително интересен проект, чиято непосредствена цел е пълната дигитализация на бизнеса, като основният фокус на проекта са малките и средни предприятия. Когато те имат ясна представа какъв продукт искат да развиват, центърът им дава възможност да го визуализират.
Какво означава това? Ако един предприемач реши, че иска да развива нова технология в сферата на производството на химикалки, с помощта на Центъра за дигитални решения и иновации и неговия екип той ще може да придобие реална представа как ще изглежда този продукт, а също и ще може да реши как самият той иска да го дефинира. Центърът в Божурище ще предлага възможности за 3D проектиране, изработване на прототипи, използване на възможностите на 3D виртуалната реалност. Така предприемачът ще може да види нагледно продуктът, който иска да създаде.
Дигитализацията е много важна и по отношение на контактите с бизнеса. Когато искаме да влезем в контакт с инвеститорите, разчитаме основно на възможностите, които предоставят цифровите технологии. При интерес от инвеститори от Китай, Япония, Южна Америка, Азия, все райони, които са далеч от България, цифровите технологии ни дават възможност да се свържем с тях и бързо да намерим допирателни между тяхното търсене и нашето предлагане. Ако се наложи инвеститори от тези страни и континенти да пътуват с делегация от 15 души, за да огледат индустриални зони в България, към които проявяват интерес, процесът на преговори без използването на цифрови технологии ще бъде много дълъг и сложен. С тяхна помощ, в изключителен оперативен порядък, този процес може да бъде съкратен и да постигнем резултатността, към която се стремим.
- Има ли вече интерес от страна на бизнеса да се възползва от възможностите, които центърът предоставя?
- Да, бизнесът проявява интерес. Ние представихме проекта си преди около месец и вече има запитвания. Започваме да го обезпечаваме с необходимата инфраструктура за 3D проектиране и създаване на прототипи, както и за 3D визуализация и смятам, че до няколко месеца ще можем да се похвалим с реален резултат.
- Приемането на България в Шенген и по суша от началото на тази година оказа ли ефект върху интереса от чуждестранните инвеститори към индустриалните зони у нас? Как очаквате да повлияе предстоящото членство на България в еврозоната?
- Смятам, че нито Шенген, нито приемането на страната ни в еврозоната оказаха или ще окажат влияние върху потенциалния интерес на инвеститорите, защото се оказва, че българските индустриални зони от години представляват интерес за местни и чуждестранни инвеститори. Членството в Шенген е плюс, тъй като се намаляват логистичните разходи на инвеститорите, но като цяло интересът към зоните е голям.
Чуждестранните инвестиции за първите четири месеца на 2025 г. бележат ръст от около 27,5% в сравнение с година по-рано. Това означава, че инвеститорският интерес към България не спира, дори се увеличава. Затова смятам, че оттук нататък българските национални индустриални зони ще се развиват с още по-бързи темпове. Не очаквам приемането на страната ни в еврозоната ще ускори инвеститорския интерес, тъй като открай време сделките с инвеститорите се сключват в евро и нищо няма да се промени.
- Какви са конкурентните предимства на България пред другите страни от региона?
- В България има микроклимат, който е предпочитан от инвеститорите. Той е не толкова финансов и географски, колкото климат, при който инвеститорите имат възможност да избират от голям брой терени и да се спрат точно на такъв, какъвто им е необходим. Смятам, че в индустриалните зони в Европа такава възможност за избор липсва, тъй като те са препълнени.
Когато един инвеститор иска да се разшири, той най-малкото се нуждае от въздух – да си избере правилния терен, да се позиционира там, където иска, логистично да бъде обезпечен и да получи подкрепа от страна на държавата. В момента страната ни предлага всичко това и то е основен фактор за засиления интерес от страна на инвеститорите в сравнение с други държави.
Ние не можем да се сравняваме с големите европейски страни, но вместо да се конкурираме с тях, би трябвало да заимстваме добри практики и по този начин да се развиваме като водеща сила в сферата на индустриалните зони и паркове. Смятам, че това е постижимо и реалистично.
- След като даден инвеститор се установи в индустриална зона под ръководството на НКИЗ, продължавате ли комуникацията с него и какви са най-честите проблеми, по които инвеститорите търсят съдействие от дружеството?
- Отношенията и комуникацията с инвеститорите не спират до ниво изповядване на сделка. Ние продължаваме да поддържаме контакт независимо кога са започнали отношенията ни с тях. Всеки инвеститор, позициониран на територията на нашите индустриални зони, има желания, молби и интереси, които могат да бъдат удовлетворени, когато работи с нас.
Когато инвеститорът иска да се разшири или да бъде обезпечен с по-голям капацитет от електроенергия, например, той не може да го постигне сам. Трябва да потърси съдействието на НКИЗ. Споменавам по-високия капацитет от електроенергия, защото това е едно от масовите искания на инвеститорите. Първоначално те заявяват определен капацитет, разширяват се, не им достига и желаят да го разширят. Това е само един от примерите за съвместна дейност между нашето дружество и вече установените инвеститори в индустриалните зони.