10 г. след създаването им: Бизнес за повече от 600 млн. лв. в държавните индустриални зони
В момента работят шест,
най-голям интерес
привлича засега София
Държавата направи бизнес с индустриални зони, който вече се оценява на поне 600 млн. лева и ще става още по-голям. А 10 години след създаването ѝ “Национална компания индустриални зони” набра скорост и към септември 2019 г. отчете 520% ръст на печалба спрямо година назад, или 8,17 млн. лв.
Основна причина за това е икономическата зона в Божурище. Инвестициите в нея са около 530 млн. лв. Значителна част от тях идват от отворилия през 2019 г. дистрибуционен център на датската верига JYSK, който е най-големият на Балканите. Компанията вложи в него 200 млн. лв.
Едни от последните продажби
в зоната край столицата са
на българската фирма
за бяла и черна техника “Зора”, която инвестира 17 млн. лв. и осигурява 33 работни места, както и на “Айко”, която влага 15 млн. лв. за логистична база.
“През лятото на 2019 г. подписахме окончателен договор с високотехнологична швейцарска компания. Тя произвежда прототипи и детайли от силикон и пластмаса. Досега беше наемател, но решиха да купуват. Намират, че страната ни е стабилна, и вече са решили да построят собствено предприятие”, разказва директорът на НКИЗ Антоанета Барес. По думите ѝ интересът към зоната е постоянен, дори първата компания там – германската “Бер-Хелла Термоконтрол”, направи разширение. Тя има производствени съоръжения и център за научноизследователска и развойна дейност за автомобилни компоненти. JYSK също има опция за разширение.
Близостта до София и развитата инфраструктура са основните предимства на София – Божурище. “В момента работим по осигуряването на допълнителната пътна връзка от продължението на бул. “Царица Йоана” до зоната за редуциране на трафика по бул. “Европа“.
Божурище се разрасна,
много хора започнаха
да живеят там
купуват имоти, за да са близо до работата си. Когато една община избере да има индустриална зона, се повишава и качеството на живот в нея. Започват да се плащат по-високи данъци, хората имат работа, развива се конкуренцията. Не говоря само за нашите зони, това важи и за тези, които се развиват като публично-частно партньорство или частни компании изграждат инфраструктурата, както е в Пловдив и Шумен. В Шумен зоната се развива изключително добре”, твърди Барес.
В икономическата зона София-Божурище се очакват и нови инвестиции. В момента се водят преговори с немска компания, която иска да построи център за обучение на кадри за работа със скелета, както и модерна логистична база. Друга фирма от Германия, която вече е в зоната, планира да разшири дейността си и да изгради ново архивохранилище. Българска компания има намерение да направи производствена база в сферата на фармацевтичната индустрия. Интерес има и от инвеститори извън Европа.
Индийска компания
иска да построи завод
за хранителни добавки
край София. Тя тепърва ще стъпва на европейския пазар и е избрала да го направи през България. Азербайджанци имат желание да произвеждат капки за очи.
“Ние доста активно се промотирахме в последните две години, правихме бизнес форуми в Арабския свят. В Индия над 30 фирми чакаха за среща. Интересуват се от работна ръка, цена на строителство, на ресурси, за да си направят разчети колко би им струвало една инвестиция”, обяснява Барес.
Именно заради оживлението в зоната в Божурище сред плановете на компанията за тази година влиза изграждането на занималня за деца, както и спортна площадка. Например в парковата среда ще се обособи място с пейки и стрийт фитнес.
Приходите от печалбата ще се вложат в изграждане на инфраструктура в индустриалните зони на НКИЗ и в другите градове, защото това е основното, което гледа един инвеститор при избора на локация.
В момента работещи зони освен в Божурище има и в Бургас, Варна, Русе, Видин и Свиленград. В последните три по-голямата част от компаниите са под наем.
В момента се водят
преговори с
корейска компания
от хранително-вкусовата промишленост за зоната в Русе. Там вече оперира австрийска фирма от същата сфера, която иска да разшири производството си, както и предприятие, което произвежда 80-тонни самоходни мобилни кранове. Тя изнася 100% от продуктите си в Европа, САЩ, Канада и др.
За Видин интерес проявява компания, която ще произвежда слънчоглед и продукти от него.
В същото време тайванска фирма оглежда терените в Свиленград. “Наскоро към зоната ни във Варна прояви интерес бизнесмен от Тунис, който иска да има излаз на Черно море. Той прави зехтин по специална технология с билки и иска да изнася за руския пазар и базата му да има достъп до Черно море и морски транспорт”, допълва Барес. Там все още няма много компании и в момента се работи по придобиването на нови терени.
Бургас се радва на по-голям интерес. Проектът е съвместен с общината, като в началото на 2019 г. Министерският съвет взе решение за апортиране на седем имота, тъй като съществуващите терени били вече изчерпани.
В Бургас най-големият инвеститор е “Сигматек”, които изградиха производствен комплекс за ремонт и рециклиране на части за самолетни двигатели.
Инвестицията е над 50 млн. лв. Има и база, в която ще се работи в сферата на турбостроенето – например ремонт и нанасяне на специални покрития върху компоненти на самолетни двигатели.
Бургас очаква
и инвеститор
от Египет
Той иска да закупи два парцела в зоната. През октомври е регистрирал дружеството “Ими глюко чек” и сега иска да изгради високотехнологично предприятие за тест ленти за глюкоза и глюкомери. Производствената част ще бъде върху 5 дка, а предварително заявената инвестиция е 20 млн. лв. и осигуряване на 20 работни места.
Китайска компания все още не е стъпила в индустриалните зони, но има посещения и от там. Едно от предимствата на София – Божурище е именно връзката с пътя към Гърция и Солунското пристанище, което е на концесия на Китай.
НКИЗ има и терени, които тепърва развива, в Телиш край Плевен, край Стара Загора, Карлово и Кърджали. За “Загоре” вече има заявен инвеститорски интерес. Първата копка за изграждането на инфраструктура там беше направена, като проектът се реализира съвместно с общината.
В Телиш австрийска компания в сферата на тежката промишленост вече е сключила предварителен договор.
Работи се и за създаването на нови зони из България. “Целта не е да съберем целия бизнес в София, а да развием повече места. Има интерес към тях, водим се от това и от възможностите на населените места, защото ако няма инфраструктурни проекти, които са реализирани там, е много трудно да заведеш инвеститор”, обяснява Барес. Например липсва зона към гръцката граница, за това компанията се бори за терени край Симитли. Както и край Ловеч, който е близо до новоизграждащата се магистрала “Хемус”.
НКИЗ съдейства за намиране на инвеститори и на другите общини, например през август подписаха меморандум за сътрудничество с община Сливен, помагат и на Враца.
Компанията
подпомага
инвеститорите си
и с намирането
на работна ръка
За целта през 2017 г. тя разработва проекта Fast Tracking Success, с който преди дни влезе в челната тройка на конкурс на ЕК за социално предприемачество.
С новия закон ще
се облекчат
инвеститорите
Новият Закон за индустриалните зони предвижда насърчителни мерки за инвеститорите, ускорени процедури и по-ниски такси за административни услуги, казва Антоанета Барес.
Идеята е, че ако НКИЗ вече е извървяла някои процедури по урбанизирането на територията, това може да се ползва от инвеститорите и да не се налага някои от тях да се извършват още един път.
За националната компания изключително важно е и законът да дефинира ясно понятието индустриална зона/парк, както и признаците, които характеризират една територия като такава – например изградена или в процес на изграждане довеждаща техническа инфраструктура, одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план с предназначение на територията за производствени, складови и други сходни дейности, минимална площ, достъп до републиканска пътна мрежа и др. Тъй като не всеки терен с предназначение за индустриални и складове дейности е индустриална зона.
“В такъв случай трябва и изрично да се регламентира правото на собственост върху инфраструктурните обекти, изградени на територията на зоната. Законът трябва да предвижда възможност инфраструктурата да бъде собственост на лицето, което я управлява и поддържа зоната”, казва Барес. Тя обяснява, че и в момента собственикът на зоната на практика управлява общите части.
Повече подробности можете да видите тук