Menu

NCIZ

Свищов ще търси китайски инвеститори за новата си индустриална зона, която ще бъде изградена на мястото на бившите казарми на територия от 350 дка. Това стана ясно време на срещата между кмета на Свищов Генчо Генчев, заместник-министъра на икономиката Лилия Иванова и изпълнителния директор на "Национална компания индустриални зони" Антоанета Барес, съобщи БНР.

Бившите казарми, които Свищов получи от военното министерство с излаз на река Дунав, са подходящи за различни инвеститори в чисти производства, посочи кметът Генчо Генчев:
"Няма да бъдат в химическо производство, в производство, което да замърсява околната среда, въздуха и всичко останало".

Изпълнителният директор на Национална компания "Индустриални зони" Антоанета Барес заяви: "Аз виждам перспективата на Свищов като естествено продължение от срещата с китайската държава "16 плюс 1". Има големи интереси към страната ни във връзка с най-различни видове производства, включително по рециклиране, по преработка на различни видове стоки".

Над 10 инвеститори до момента са проявили интерес да се развиват в „Индустриална зона Загоре“, която ще се изгражда край Стара Загора. Държавно предприятие има готовност да извърши дейностите по изграждане на инфраструктурата, а през следващата седмица предстои среща с Министерството на икономиката и Национална компания индустриални зони, за да се финализира процеса по прехвърляне на 50% от акциите на Общинското дружество на държавата. Това заяви днес кметът Живко Тодоров, по време на редовната сесия на Общинския съвет в Стара Загора, на която съветниците подкрепиха предложението за възмездно прехвърляне на 2 429 148 броя акции от капитала на „Индустриална зона Загоре“ ЕАД, на Национална компания индустриални зони ЕАД.

Той уточни, че получената от държавата сума от над 2,4 млн. лв. ще влезе в общинското дружество и ще бъде използвана за изграждане на инфраструктурата. Общината участва с апортна вноска – терен от 115 дка в кв. „Зора“, в близост до магазин „Метро“, като според оценката цената му е около 5 млн. лв. „Има готовност за съдействие от икономическото ведомство това да се случи по най- бързия начин и зоната да бъде готова за нови инвеститори възможно най-скоро“, уточни Тодоров.

„Благодарение на тези средства ще започнем изграждането на инфраструктурата, ще бъдат осигурени средства за издържане на дейностите на избрания управителен борд, по популяризиране на зоната и търсене на инвеститори. Бордът ще идва периодично в ОбС, за да дава отчет за похарчените стредства и резултата от тяхната дейност“, мотивира предложението си кметът.

„Изграждането на инфраструктурата ще повиши цената и качеството на терените, а инвеститорите щи имат по-добра възможност да реализират своите нивестиции. До септември месец не знам дали ще стане, но има заявен интерес от държавно предприятие да се заеме с извършване на дейностите по изграждане на инфраструктурата в индустриалната зона. Работи се активно в тази насока и се надявам съвсем скоро да имаме резултати“, каза още Живко Тодоров.

По думите му, едно от най-големите предимства на бъдещата индустриална зона е комуникативността на терена, върху който ще бъде изградена. В близост до обекта преминават линии на градския транспорт, мястото е обезпечено с електрозахранване и водоснабдяване. Според експертите налице е всичко необходимо за изграждане на работеща инфраструктура в зоната.

Източник: Новината.bg

Енергийната инфраструктура, местоположението на терена и наличието на работна ръка привличат инвеститорите в индустриалните зони у нас. Това каза за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Антоанета Барес, изпълнителният директор на Национална компания индустриални зони. Тя уточни, че без енергийна инфраструктура, инвеститорът би могъл да закупи какъвто и да е терен и сам да се бори с административните процедури, които дори за НКИЗ са трудно преодолими.

„Ние се борим за създаване на контакти с университети и работодателски организации, като така подпомагаме инвеститорите при търсене на кадри. Новото в тази насока е възможността за привличане на все повече чуждестранни студенти в България. Оказа се, че нашите такси в университетите са по-високи отколкото тези в други европейски страни. Това е начин за решаване на проблема с недостиг на работна ръка, защото когато чуждестранни студенти дойдат да учат в България, те могат да останат да работят тук“, обясни Антоанета Барес. Тя допълни, че засилващ интерес се забелязва към морските зони, като терените в Бургас, с които разполага Национална компания индустриални зони, вече са запълнени. Тя уточни, че ключов момент са добрите пътни връзки, затова сред наличните проекти са два, осигуряващи допълнителни входове и изходи от индустриалната зона.


Източник: Радио Фокус

Снимка: Министерство на икономиката

„Национална компания индустриални зони” подписа меморандуми за сътрудничество с Община Враца и Община Стара Загора, съобщава „Дарик Радио“ в редовната си рубрика „Бизнес с визия“. Всички инвестиции в изграждането на комуникациите в бъдещата икономическа зона във Враца ще бъдат финансирани от държавата. Индустриална зона „Загоре” в Стара Загора ще бъде първата в страната, изградена по модерен европейски тип чрез предварително създадена инфраструктура.

Цялата рубрика можете да чуете на сайта на „Дарик Радио“.

Емил Караниколов, министър на икономиката, в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“.

Снимка: ИА „Фокус“

Водещ: За перспективите пред развитието на индустриалните зони в България разговаряме с министъра на икономиката Емил Караниколов. Министър Караниколов, „Национална Компания Индустриални зони“ е създадена преди 9 години с основна задача да привлича инвестиции в българската икономика. Смятате ли, че тази цел е в процес на постигане и как виждате бъдещето на компанията?

Емил Караниколов: За 9 години има много положителни неща. Основните са, че има вече инвестиции в индустриалните зони, говоря в момента за държавните, „Националната Компания Индустриални зони“ е такава. Има над 400 млн. лева, и около 2 100 работни места – предимно те са в логистиката, производство и високотехнологичния сектор, но в последните години специално се забелязва особено сериозен интерес от производството във високотехнологичния сектор. Знаете, разбира се, има и грешки, които са допускани. Основната грешка е, че досега сме канили инвеститори, които да идват в България, и сме им предлагали терени, които нямат изградена инфраструктура. В момента борбата за инвеститорите е изключително голяма и във всички държави около нас им предлагат изградена инфраструктура, така че те направо да започват своето производство. Това се целим да направим от тази година и в България, тоест, ще инвестираме сериозно в индустриалните зони, за да изградим основната инфраструктура.

Водещ: Как съвместната работа между „Националната Компания Индустриални зони“ и българските общини може да доведе до развитие на регионите чрез нови инвестиционни проекти?

Емил Караниколов: Това е най-важното нещо, и благодаря тук на всички представители на местното самоуправление, кметовете, защото те сериозно погледнаха на нещата. Знаете, вече в Кърджали работим, с Враца имаме сключен меморандум, с Бургас нещата са изключително добре, с Варна се работи, с Видин. Благодаря им за съдействието – това е бъдещето. Това всъщност е бъдещето за държавата и местното самоуправление – да си помагаме и да търсим инвестиции.

Водещ: А какви са възможностите за разширяването на обхвата на тази дейност?

Емил Караниколов: Сключените меморандуми за сътрудничество през тази година с Враца, с Бургас са част от изключително важния процес, който се случва. И оттук нататък това, ние трябва да правим всичко възможно инвеститорите, когато дойдат в една индустриална зона, те да я харесат още от първия път. А затова нещо трябва да имаме изградена инфраструктура.

Водещ: Какви са перспективите за свързване на Индустриална зона „Божурище“ със София чрез свързване на булевард „Царица Йоанна“ със зоната? Има ли вероятност в бъдеще да има и спирка на метрото в Зона „Божурище“?

Емил Караниколов: Това е една от основните теми – благодаря, че запитахте. Правим всичко възможно. В момента проектираме самия булевард да стига до Индустриалната зона. Доскоро имаше проблем с това работниците да стигат до зоната, от началото на тази година може би знаете, вече има осигурени маршрутки, които да осигуряват обслужването на работниците. Метрото е изключително важно, също така и жп гара, която се надявам скоро да изградим, която ще е от „Овча купел“ в посока Банкя, да има гара и на „Божурище“.

Водещ: Как гледате на развитието на дейността на компанията в Северозападна България? Липсата на път пречи ли на развитието на зоната във Видин?

Емил Караниколов: Разбира се, това е една от основните пречки. Затова и цялото правителство, и премиерът се ангажират с това да бъде изградена инфраструктурата – като пътища и жп инфраструктура, за да може това да привлича повече инвеститори. Липсата на такава инфраструктура е слабост за България.

Водещ: Зоната в Бургас на практика вече е на 100% реализирана. Предвиждате ли втора зона там след успеха на първата?

Емил Караниколов: Трябва да благодаря на кмета г-н Николов и на екипа му, работим. Правим всичко възможно допълнителни терени да се осигурят с общината и от областния управител, за да се разшири съществуващата в момента индустриална зона, защото пък има и страшно много запитвания от потенциални инвеститори в Бургас. Това е благодарение на активната работа и на местното самоуправление.

Водещ: А как стои въпросът на север – за създаването на Индустриална зона във Варна? Какви са нейните перспективи?

Емил Караниколов: Там също имаме меморандум. Благодаря отново на кмета. Той е предоставил терени, изпрати ни вече и информация за тях. Предстои създаването на дружество, дъщерна компания, която ще бъде Индустриална зона „Варна“.

Водещ: Девет са индустриалните паркове, които управлява „Националната Компания Индустриални зони“. Предвижда ли се увеличаването на броя им и къде?

Емил Караниколов: Това зависи от инвеститорите, разбира се. Предвиждаме такива в Кърджали, тъй като има запитване, за Враца имаме запитване, както и за Горна Оряховица също имаме запитване. Най-напреднали са в Горна Оряховица, тъй като там освен, че ни предложиха терен, имат и ПУП – подробни устройствени планове. Предстои другата седмица да отидем в Стара Загора, където също ще се създаде индустриална зона.

Цялото интервю можете да видите в сайта на Информациона агенция „Фокус“.

В държавните вложенията са 390 млн. лв. Всеки по-голям град вече прави място за инвестиции, пише в материал за „24 часа“ журналистката Марияна Бойкова

2,5 млрд. лв. са инвестициите в частни и държавни индустриални зона в страната, показват данни на Министерството на икономиката и на компаниите, които ги развиват.

В държавните зони инвестициите са 390 млн. лева в края на 2017 г. Част от вложенията на компаниите, които са избрали тези паркове, ще продължат и през 2018 г.

Девет са индустриалните паркове, които управлява Националната компания “Индустриални зони”. Най-много - 350 млн. лв., са в Божурище, 13 млн. лв. са в зоната в Бургас, останалите са на инвеститори, които са влагали пари в наети имоти.

Стартът на “Икономическа зона София - Божурище” бе даден на 17 юни 2013 г. Тогавашният президент Росен Плевнелиев направи две първи копки. С първата даде старт на изграждането на завод на немската компания Behr-Hella Thermocontrol, а с втората стартира строителството на инфраструктура в зоната. 


Пълния текст на материала можете да прочетете на сайта на „24 часа“.

Инвecтитopите тъpcят дoбpo мecтoпoлoжeниe, готова инфpacтpyĸтypa и подготвени ĸaдpи, пише журналистът Венцислав Генков в материал за вестник „Монитор“

Илюстрация: „Монитор“

Индустриални площи с големината колкото емблематичния курорт Слънчев бряг са застроени и се предлагат на потенциални инвеститори. Общата квадратура на държавните и частните зони е 17,5 млн. кв.м, от които повечето от половината се намират в Пловдив и са частна собственост, изчисли „Монитор“.

След бурното развитие на „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) до Пловдив през последната година и държавната компания „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) излезе под светлините на прожекторите. Дружеството управлява под шапката си зони с площ 6,8 млн. кв.м

Най-бързо разрастващите се държавни проекти са в Божурище и в Бургас. Най-добре развитата, но частна, се намира до Пловдив с 3,25 млн. кв.м заета площ и потенциал за развитие още два пъти колкото е в момента площта ѝ.

Заетите в трите зони – София, Пловдив и Бургас, са общо 26 хиляди. Най-много са работниците в ТИЗ, които надвишават 25 хиляди, към момента до Божурище пътуват да работят около 800 човека. Очаква се до средата на 2018 г. броят на работниците в зоната да надхвърли 1000, а още четири компании до края на годината би трябвало да са изградили обектите си и активно да започнат наемане на служители. В „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ реалният брой открити нови работни места до момента е сравнително скромен – около 30. Причината е, че зоната е в напреднал процес на изграждане при сериозен интерес от страна на инвеститорите.

През последните години частните инвеститори започнаха да възраждат сектор, който години наред беше „под водата“. Cтaбилният pacтeж на бългapcĸaтa и блaгoпpиятнaтa cитyaция в cвeтoвнaтa иĸoнoмиĸa мoтивиpaт бългapcĸи и чyжди инвecтитopи дa влaгaт милиoни лeвoвe в нoви и paзшиpeниe нa вeчe cъщecтвyвaщитe пpoизвoдcтвa y нac.


Пълния текст на материала на Венцислав Генков можете да прочетете на сайта на Агенция „Монитор“.

Интервю на г-жа Антоанета Барес, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, пред в-к „Стандарт“

Антоанета Барес има над 15 години професионален опит в областта на правото и в управлението на множество проекти в различни сектори от икономиката. Заемала е ключови и ръководни позиции в търговски компании, включително от IT сектора, и държавните институции. Има мaгистърска степен по право и е докторант по икономика към Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

- Г-жо Барес, каква е равносметката Ви за работата на държавните индустриални зони?

- Работихме изключително интензивно през 2017 г. Има интерес от много нови инвеститори. Проектите се движат напред и се очаква част от тях да се реализират през 2018-а. Като цяло, общият размер на договорените инвестиции във всичките ни зони надхвърля 390 млн. лева към края на 2017 г. Разкрити са над 2100 нови работни места. Повече от 130 български и чуждестранни компании са получили подкрепа за развитието на бизнеса си от нас, естествено и от държавата.

Изключително активно продължава и работата ни по проекта на датската компания „Юск“, както и ежедневните, ежечасни срещи с нови инвеститори, заинтригувани от България. Често става въпрос за високо технологични производства, но за конкретни проекти ще се похвалим догодина. Поставили сме си амбициозни цели и се надяваме да ги постигнем.  

- Кои са новите индустриални терени, с които НКИЗ разширява портфолиото си?

- Най-новият терен, който компанията ще добави към портфолиото си, е в Кърджали. Това са два отделни поземлени имота с обща площ около 95 дка, предвид местоположението, като за там има интерес както от турски, така и от гръцки компании. Вече излезе решението на Министерски съвет за апортиране на терените в капитала на НКИЗ. Очакваме в началото на 2018-а документите да са готови и терените да преминат официално при нас.

През миналата година договорихме сътрудничество с редица общини с възможности за развитие на проекти за зони – за да предлагаме на инвеститори и терени извън тези към нашата компания. Целта на НКИЗ е да подпомага привличането на инвеститори в България. Невинаги нашите терени успяват да удовлетворят нуждите на инвеститорите – както с оглед на инфраструктура и технически характеристики, така и с местоположение. Затова работим интензивно с общините. Когато имаме конкретен инвестиционен интерес към даден регион на страната, а там нямаме собствени терени, работим с местната власт за осигуряване на възможности, това е изключително важно.

Подписани са меморандуми с Варна, Бургас, Сандански, Видин, Ловеч, Дупница. В напреднала фаза са разговорите с общините Горна Оряховица и Кюстендил. В София и Перник също са идентифицирани нови терени, които биха могли да се използват за индустриални терени за развитие на индустриални площи.

Паралелно с идентифицирането на нови терени се работи и по разширяване на съществуващите ни зони. През юли м.г. към Икономическа зона София-Божурище бе добавен нов терен с обща площ 115 дка.  Предвид почти достигнатия капацитет на Индустриален логистичен парк Бургас предстои разширяването на настоящата зона с общински и държавни терени. Край Бургас, освен това, имаме идея, съвместно с кмета на Община Бургас, за използване на бившето летище в Равнец като индустриална зона на принципа на ad hoc проекти. За там търсим и сме в разговори със сериозен голям инвеститор, който да постави началото на развитието на този терен. Знаете, че една птичка пролет не прави, но в крайна сметка, когато един голям инвеститор се позиционира някъде, задължително привлича нови инвестиции около себе си и системата заработва.

Във Видин, в съществуващата индустриална зона, работим за възможна продажба на терени, а не само отдаването им под наем. С решение на Министерски съвет бе свален статутът на зоната като свободна зона, т.е. там вече биха могли да се купуват терени. Имахме 5-6 срещи с чужди инвеститори, които проявяват интерес към терени от зоната във Видин с оглед на местоположението им, близостта до Дунав мост-2 и възможностите за логистика.

- Г-жо Барес, наскоро бе учредено дружество за нова индустриална зона във Варна, чиито планове са на по-късен етап да покани НКИЗ за акционер. Предвиждате ли сътрудничество в тази посока?

- Да, предвиждаме. През 2017-а подписахме меморандум за сътрудничество с Община Варна. Вече е взето решение от Общинския съвет и очакваме от тях учредяването на дружество на Община Варна с имотите, които са идентифицирани в Зона Острова. Там след сериозна икономическа обосновка НКИЗ може да встъпи като съакционер с идеята да развиваме и Варна като инвестиционна дестинация. Варна е с отлична локация – близо до пристанище, близо до много ресурси. Наскоро например имахме потенциален инвеститор с интерес в производството на стъкло. Известно е, че Варна е регион, където са най-големите мини за кварцов пясък в страната, оттам компанията би могла да набавя суровината. Така че регионът, или този на Бургас, е естествен избор за такъв тип инвеститор, с оглед на логистика, транспорт и близост до суровини.

- От кои държави отчитате по-голям интерес към държавните индустриални зони и от кои промишлени сектори са те?

- Към момента интересите са предимно от германски компании, включително и от няколко смесени компании – германо-турска, китайско-немска, т.е. компании, които оперират на пазари на различни континенти. Много от българските фирми, търсещи НКИЗ, са от хай-тек индустрията. Само преди дни подписахме договор с българска компания в тази област. Интерес има и от турски компании, които имат желание да отворят бизнеса си към Европа и да произвеждат в България – конкретно към зоните в Кърджали, Свиленград, естествено и към Русе и Видин, където ще са близо до европейските пазари.

В края на годината отчетохме повишен интерес за китайски инвестиции, и то от големи компании, за големи терени. Работим по всички заявени интереси. Инвеститорите вече видяха терените и в момента са в процес на проучване, като първо обмислят дали да изберат България като страна, в която да направят инвестицията си.

- Г-жо Барес, от какви условия се нуждае един инвеститор днес?

- Основните изисквания не се променят. Стратегическа локация, инфраструктура и наличие на работни кадри – това са нещата, които са изключително важни за инвеститорите. Говорим за производства, а за тях инфраструктурата като достъп, както и свързаността с ток, газ, вода, отводняването на терени са изключително важни. Производствата имат изисквания за сериозни капацитети и ние се стремим да осигуряваме тези възможности. Буквално работим ръка за ръка с инвеститорите, подпомагаме ги при цялата логистика по издаването на всички документи за реализиране на тяхната инвестиция.

НКИЗ предлага всички тези предимства на компаниите, но освен това България е много добро място за инвестиции. Стабилни сме икономически, стабилни сме политически, имаме терени, имаме мощности, имаме много интелигентни млади хора, които учат както в България, така и в чужбина.

Наскоро взехме участие във форум в Берлин с български студенти, които учат там, с идеята да върнем тези студенти да работят тук, след като завършат образованието си. Точно интересът на немски компании да позиционират свои инвестиции в България би привлякъл младите хора да се приберат.

- Пред какви трудности сте изправени по време на съвместната си работа с инвеститорите?

- Трудностите са основно в две насоки. Едната са нелогичните обжалвания на обществени поръчки, но за тях много сме изговорили, за професионалните жалбоподатели и за бавните срокове и процедури. Другата трудност е административното обслужване и дългият период, който е необходим за издаването на всички документи за позиционирането на всяка една инвестиция.

И в двете насоки сме доста активни. Благодарни сме на Министерството на икономиката за това, че работи активно по намаляване на административната тежест. Целта е за реализацията на какъвто и да е проект да се минимализира броя на документите, особено на тези, които държавата издава сама. Т.е. да не ги изисква от бизнеса, а да ги ползва по служебен път.

- Наскоро представихте работата на индустриалните зони пред Организацията за индустриално развитие на ООН. Виждате ли в предстоящото председателство на Съвета на ЕС възможности за допълнително привличане на инвестиции в българската икономика?

- Семинарът бе чудесна реклама на България и на възможностите за инвестиции тук. Полезното беше, че се представихме съвместно с Асоциацията на индустриалния капитал, където членува доста голяма част от бизнеса, т.е. ние работим в една посока. Грижим се за това да развиваме нашите малки и средни предприятия, да се търсят възможности за проекти за малки и средни предприятия, които да бъдат припознати от ЮНИДО и да бъдат доста добре рекламирани и на европейско, и на международно ниво. Един припознат проект реално е най-добрата реклама за нашата страна, за да може инвеститорите с информиран избор да предпочетат точно България. Смятаме, че точно такива събития дават сериозен импулс за работата на българския бизнес.

- През декември получихте наградата „Златно сърце“ за инициираната от вас програма Fast Tracking Success. Разкажете ни повече за нея, какво е отношението на инвеститорите и младите специалисти към проекта?  

- Нашият проект Fast Tracking Success е насочен към ускорено професионално изграждане на младите кадри на университетите чрез постоянна заетост и стажове в чуждестранни компании в индустриалните зони.

Но не само това. Целта на програмата ни е и да се намали разминаването между търсене и предлагане на работни кадри, което в момента е един от най-сериозните проблеми в бизнеса. Стремим се да осигуряваме информираност на инвеститорите, особено на чуждестранните, по въпроса за наличието на работните кадри. Когато една чуждестранна компания дойде при нас, пита откъде могат да наемат кадри – ние искаме да сме полезни с информация. Да, тя е на доста базово ниво, но получаването на основни данни къде могат да направят директен контакт със специалисти в съответните области, за тях, в една чужда страна, е от голяма помощ.

По проекта Fast Tracking Success вече работим в тясно сътрудничество с едни от най-престижните университети в страната и кариерните им центрове. Това са Софийският университет, УНСС, НБУ, Техническият университет в София, Лесотехническият университет. Предстои ни подписване на меморандум с Минно-геоложкия университет, с Бургаски и Варненски университети, с Пловдивския университет. 

Специално за този проект амбициозната ни програма е, след като успеем да обхванем университетите в България, и дори успоредно с работата по тях, да създадем контакти с професионалните училища. Често кадрите, които се търсят, не са само сред завършилите висше образование. Професионалните ни училища дават също достатъчно добри специалисти за средното ниво служители в компаниите. Контактите с професионалните училища по места биха представлявали добра база данни за информираност на инвеститорите, както и възможност за децата, които учат там, да продължат своето развитие в избраната от тях специалност.

- Какви са приоритетите ви за развитието на компанията през 2018 г.?

- Оттук нататък работим по изграждане гръбнака на инфраструктурата на повечето ни зони, така че когато един инвеститор избере наша територия да осъществи инвестицията си, той да има базовата инфраструктура и да започне доста по-бързо да реализира проекта си. Продължаваме естествено да работим и по започналите ни проекти - Fast Tracking Success, проектите по разширяване на зоните с идентифициране на нови терени, както и по подписване на меморандуми с общини за намиране на нови терени съвместно с местната власт.

Друга важна инициатива, която сме поели, и ще се опитаме още в началото на годината да поставим основите ѝ, е иницииране, с подкрепата на Министерството на икономиката и на работодателските организации, на промени в нормативната уредба и обособяването на индустриалните зони правно, т.е. да бъде регламентиран статутът на такъв тип територии.  Въпросът е как ще се урегулира това – дали ще бъде с нов нормативен акт, или с промени в действащ нормативен акт, но това е въпрос на правна техника.

Интервюто в „Стандарт“

Икономическа зона София-Божурище е една от бързо развиващите се през последните години

Продължение на булевард в столичния жилищен комплекс „Люлин“ ще свърже столицата с Божурище. „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) е изготвила проект за сертифицирането на Икономическа зона София-Божурище като приоритетен инвестиционен проект, съобщава „Монитор“. Това ще даде възможност държавата да подкрепи и финансира приоритетно изграждането на нова пътна връзка към индустриалната зона - продължение на булевард „Царица Йоана“. Проектът за получаване на сертификат от НКИЗ на стойност 19 млн. лева е вече внесен в Българската агенция за инвестиции.

От страна на Министерството на икономиката са предприети действия за промяна на Общия устройствен план на София, което би позволило изграждането на новата пътна връзка.

В момента булевардът завършва със съоръжение на две нива на Софийския околовръстен път, което е изградено като част от Западната дъга и вече се използва от няколко години. На това място Околовръстният път на София минава на естакада, а под него остава кръгово кръстовище, което свързва бул. „Царица Йоанна“ с околните територии.


Целия материал можете да прочетете в сайта на „Монитор“.

„Национална компания индустриални зони” ЕАД и Дарик радио съвместно информират в рубриката „Бизнес с визия“ за резултатите от работата на екипа на националната компания.

Ето и фактите: договорени са над 390 милиона лева инвестиции в икономическите зони. Разкрити са над 2100 работни места. Работи се по разширяване на съществуващите вече зони, разказа Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ.

„Национална компания индустриални зони” ще продължи да си сътрудничи с общините за намирането на нови терени за инвеститорите. Фирмите могат да разчитат на нашата подкрепа на всеки етап от реализацията на своя проект, заяви още г-жа Барес. Какви цели си поставя екипът на националната компания, разказва изпълнителният директор на НКИЗ. 

Радиопредаването по „Дарик“ можете да чуете тук:

Част Първа

Част Втора

Национална компания индустриални зони и Асоциацията за международни отношения подписаха меморандум за сътрудничество, информира TopNovini.bg

Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) и Асоциацията за международни отношения (АМО) подписаха меморандум за сътрудничество за съвместна работа по привличането на инвестиции в икономиката на страната и увеличаване притока на чуждестранни вложения у нас. Споразумението бе подписано от изпълнителния директор на НКИЗ г-жа Антоанета Барес и председателя на АМО г-н Евгени Савчев.

Двете страни се договориха за интензивна комуникация помежду си, обмяна на опит и добри практики и информационен обмен за бъдещи проекти и програми, които развиват инвестиционния потенциал на страната.

Асоциацията за международни отношения има свое представителство в Шанхай и анонсира планове да популяризира НКИЗ пред китайски инвеститори, стана ясно от думите на г-н Савчев.

Интереси към страната ни вече са заявени от фирма производител на електрически автомобили, както и от компания за производство на климатици за микробуси и камиони. Китайски инвеститор има интерес и към изграждането на верига болници в България, съобщи Евгени Савчев от АМО след подписването на меморандума с „Национална компания индустриални зони“.

Цялата новина в сайта TopNovini.bg

За промени в Закона за устройство на територията, които касаят индустриалните паркове и терени в страната, настояват от „Национална компания индустриални зони" и четирите национално представени работодателски организации. Това беше обсъдено на второто заседание на Консултативния бизнес съвет към НКИЗ, провело се през миналата седмица.

Функциите на индустриалните зони и паркове трябва да бъдат законово дефинирани и регламентирани, е единната позиция на НКИЗ, КРИБ, АИКБ и БТПП. На бизнес съвета изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес представи нуждата от въвеждането на понятие за „затворени разпределителни системи" в законодателството. Тя посочи, че е логично инвеститорите да контактуват само с едно дружество – чиято е собствеността на терените, което да влезе в ролята на единен посредник с отделните доставчици на услуги (поддръжка на инфраструктура, ВиК, електрическа мрежа, поддръжка на улично осветление и др.).

Страните се договориха НКИЗ да изготви проект за промени в ЗУТ и примери за аналогични законови текстове от други държави. Те ще бъдат изпратени до работодателските организации за разглеждане в техните Управителни съвети. Ако се постигне съгласие и принципна единна позиция, ще може съвместно да се предприемат стъпки към промени в закона.

Цялата новина в сайта на „Стандарт“.

Концентрацията на индустрии на едно място в един момент започва да носи дискомфорт на инвеститорите, затова се подготвят и нови индустриални зони в страната, заявява изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД в интервю за „Инвестор.бг“

- Г-жо Барес, как върви процесът по разрастване на работещите индустриални зони, които управлява компанията, и подготовката на зоните в развитие?

- Националната компания „Индустриални зони“ се фокусира както върху развитието на съществуващите си проекти, така и върху разширяване и създаване на нови индустриални зони, тъй като концентрацията на индустрия на едно място създава определен дискомфорт както на самите градове, около които се концентрира, така и на инвеститорите.

Когато има голяма концентрация на индустрии в един район, се появява проблем с кадрите. С това се сблъскват част от инвеститорите в момента в България. Затова целта ни е да вървим към процеси на развитие и на други терени. Част от тях ще се реализират съвместно с общини, други – на принципа на публично-частното партньорство (ПЧП). Имаме опция и за създаване на съвместни дружества и за работа по ad hoc проекти.

Продължаваме да разширяваме зоната в Божурище. През тази година я разширихме с още 115 дка. Първият етап от зоната е почти готов, в момента се работи по проектирането и строителството на последните инфраструктурни обекти. Проектира се вторият етап на зоната, където преди по-малко от година сключихме договор с датската компания JYSK за техния проект за 100 млн. евро.

Сериозен интерес има към зоната в Бургас. Територията е почти запълнена и в момента съвместно с общината работим по проект за разширяването ѝ, защото има голям интерес към инвестиции в този район. Това е логично, защото община Бургас като местоположение е на изключително благоприятно място. Там има достъп освен до основните видове сухопътен транспорт, така и до морски транспорт.

Работим по проект за развитие на терените ни и възможностите за нова зона с община Варна. По примера на свършеното до момента бихме могли да изградим доста успешен модел. Там на държавно ниво има концепция за развитие на пристанището и интересите на индустрията са доста сериозни.

Развиването на другите ни терени, във Видин и Русе, също е приоритет. Терените там са подходящи за развитие на логистична дейност заради речния транспорт, който дава възможност за транспортиране на големи товари.

В Божурище – това се оказа най-големият ни и успешен проект, с ключово местоположение в близост до София, в индустриалната част на града, предвиждаме проектиране и изграждане на интермодален терминал с възможност за претоварване. Опитваме се да създадем добри условия за инвестиции. Тогава би могло да се очаква и развитие на проектите в тези райони.

- Каква е ситуацията в зоните в Свиленград, Карлово и Телиш?

- Карлово, като община в близост до Пловдив, е доста експлоатиран район. Там вече има частна зона, която функционира успешно съвместно с подкрепата на община Пловдив. За момента като интерес за зоната в Карлово има две запитвания, работим по тях, но голямата концентрация на производства там създава дискомфорт на инвеститорите заради недостига на работна ръка. Затова и ние чисто концептуално се стараем да се фокусираме върху места, където има възможност за намиране на кадри, както и те да са съобразени със секторите, в които искат да инвестират, където има традиции в съответната област, има училища, а така се избягва и обезлюдяването на определени градове.

Свиленград се намира на ключово място, в близост до две граници. Свиленградската зона след изграждането на нова пътна връзка до границата остана в изолирано положение. Това създаде проблеми в развитието на зоната и се опитваме да ги преодолеем. Зоната там е малка, стараем се да се съобразим с нагласите и нуждите на града, институциите и фирмите, които оперират там. Митницата се намира в жилищна част на града и има голям проблем с денонощното преминаване на камиони и с чакащите превозни средства. Опитваме се да върнем поне част от митническото обслужване на територията на зоната, за да се положат основи за възобновяване на дейността ѝ.

Телиш е с много интересно местоположение, в близост до Плевен, но и леко отделен. Регионът предполага възможности, тъй като има развит жп транспорт, напоследък има и интерес към него от инвеститори. За момента обаче никой не е проявявал интерес към зоната в Телиш. Теренът освен това е бивше военно поделение с частично изградена инфраструктура, но и доста голяма тежест – над 100 „мъртви“ сгради, които няма как да се ползват. Част от бъдещите ни планове са да развиваме територията и натам, тъй като интересът е все по-голям, особено към достъпа до жп транспорт. На територията на зоната там има и гара.

Интересът към жп транспорта нараства по няколко причини. Сухопътният транспорт се очаква да поскъпне, особено с въвеждането на тол таксите. За голямата логистика жп транспортът ще остане най-евтиният начин за големи товари.

- Само че инвестициите в жп инфраструктурата се осъществяват основно в Южна България...

- Това е проблемът на Северна България. Давам пример с Видин: самият град има добра инфраструктура, но пътят дотам все още не е изграден. Проблемът е в свързаността със София и другата част на страната. Това е приоритизирано от правителството на ниво стратегическо планиране, но още не е започнало изграждане.

Пълен текст на интервюто в „Инвестор.бг“.

Изпълнителният директор на Национална компания „Индустриални зони“ (НКИЗ) Антоанета Барес подписа меморандум за изграждане на индустриална зона в Сандански, предаде репортер на Радио „Фокус“-Пирин. На събитието присъства и заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. На срещата бе съобщено, че са проведени разговори с компании от Индия и Китай, търсещи подобна локация, която може да предложи близост до солунското пристанище и достъп до единния европейски пазар.

„Достатъчно е да посоча, че през първото полугодие на 2017 г. стокообменът между България и Гърция се е увеличил с 8.4% в сравнение със същия период на 2016 г. и е в размер на 1.5 млрд. евро. Същевременно износът към Македония за 2016 г. възлиза на около 390 млн. евро, а вносът – 245 млн. евро. Част от тези обороти също остават или преминават през този регион“, обясни Александър Манолев. Изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес подчерта, че това е поредна стъпка към реализация на приоритетите на Министерството на икономиката за създаването на нови и развитието на съществуващите индустриални зони. 

Цялата новина в сайта на Агенция „Фокус“.

Антоанета Барес, изпълнителен директор на "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) в интервю за Агенция "Фокус" за интереса на чуждестранните компании към икономическите ни зони и предизвикателствата в работата си.

Увеличава ли се интересът на чуждестранните инвеститори към България и по-конкретно към индустриалните зони на „Национална компания индустриални зони“?

В момента има засилен интерес от инвеститори към индустриални терени, а имотите на „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) винаги са били и продължават да са привлекателни. Сред основните инвеститори, които се насочват към нашите зони, са български предприятия, които разширяват бизнеса си и го позиционират на собствен терен.

Същевременно България е сред предпочитаните дестинации за много чужди компании. В зоните на НКИЗ вече работят или в момента изграждат предприятия, складове, логистични центрове,  хай-тек офиси и др. фирми от Германия, България, Гърция, Австрия, Израел, Турция, ОАЕ и др. В момента има няколко големи чужди инвеститора, които са в процес на избор на най-подходящата локация за реализиране на инвестиционните си проекти. Изборът им на този етап е между България и Румъния или България и Сърбия. Имотите на НКИЗ са им изключително интересни заради възможността да им се изгради инфраструктура, което е важно условие за позиционирането на дадена инвестиция.

От кои страни в момента идва основният интерес за чуждестранни инвестиции?

Последните ни разговори са с немски и полски компании, както и с турския бизнес, който търси разширяване към ЕС. Наскоро бях на посещение в Берлин, където се срещнах с председателя на Източната комисия на германската икономика. Комисията има 65-годишна история и представлява интересите на над 200 немски предприятия в 21 страни от източната част на Европа. Възможностите, които НКИЗ предлага на чуждестранните инвеститори, ще бъдат промотирани чрез специализирани публикации в бюлетина на Комисията. Получихме и покана да представим проектите си в рамките на предстояща конференция „10 години България в ЕС“, която ще се проведе през ноември в Берлин.

Оценката, която немският бизнес дава на страната ни, е много висока. Модерната инфраструктура на терените е определящ фактор, дори с по-голяма тежест от предлаганите данъчни облекчения, при избора на на даден инвеститор за позициониране в страната ни. Това прави индустриалните зони на НКИЗ привлекателни. В момента например има конкретен интерес от 2 големи немски компании.

Пълен текст на интервюто в Агенция Фокус

"Национална компания индустриални зони" ЕАД съобщава, че жалба срещу обществена поръчка за 49 хил. лв. бави реализирането на 7 инвестиционни проекта на обща стойност над 230 млн. лв. в Икономическа зона Божурище, край София.

Предмет на поръчката е проектиране на уличната техническа инфраструктура на териториите от Фаза 2 на икономическата зона край София, като прогнозната й стойност е 96 000 лв. След обявяването на търга оферти са подадени от 8 фирми и съгласно посочения критерий за оценка "най-ниска цена" Национална компания Индустриални зони /НКИЗ/ избира изпълнител при ценово предложение от 49 хил. лв.

Следват жалби от класираните на второ и трето място в Комисия за защита на конкуренцията, като решението на КЗК е изцяло в полза на НКИЗ - становището е, че компанията е спазила процедурата и съвсем правилно е избрала изпълнителя. Сега фирмите, неспечелили поръчката, обжалват решението пред Върховния административен съд (ВАС).

На този етап това забавя проектирането на част от пътната инфраструктура на зоната с над 4 месеца. Очаква се определяне на дата за заседанието на ВАС, което на практика може да е в средата на 2018 г.

Обжалването на поръчката за тази част от уличната мрежа на Икономическа зона-Божурище, и забавянето на делото във ВАС ще засегне работата по 7 договорени от НКИЗ инвестиционни проекта на обща стойност над 234 млн. лева, съобщи изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес.

Инвеститорите, чиито терени граничат с тази част от инфраструктура в зоната, са чуждестранни и български, като някои са в напреднала фаза на изграждане на обектите си. Без необходимата инфраструктура не могат да ги въведат в експлоатация и да започнат да работят. 

"Има "професионални" жалбоподатели, които атакуват решения по обществени поръчки с повод и без повод. Публична тайна е, че тези жалби често са свързани с междуфирмен рекет. Жалбоподателите злоупотребяват с ниските такси на ВАС, които не са пряко обвързани с материалния интерес, и атакуват решения по обществени поръчки често без реални аргументи.

Съдебните такси са ниски и водят до масово обжалване на обществени поръчки, независимо дали има сериозни основания. Например за поръчки до 1 000 000 лева таксата, дължима към ВАС, е 425 лв. В резултат и на това съдиите от ВАС са претрупани с работа и делата се бавят по половин година и повече. Това буквално връзва ръцете на държавните компании и институции", коментира изпълнителният директор на НКИЗ.

Същевременно интересът от страна на чуждите инвеститори расте.Положителното е, че и български предприятия се разрастват и инвестират в собствени терени и сгради, където да позиционират производствата си за постоянно.

От НКИЗ призовават за национален подход в решаването на проблема с масовите обжалвания и забавянето на съдебните решения по тях.

Оригинален текст на интервюто

Проектът “Fast-tracking Success” цели осигуряване на условия за ускорено професионално изграждане на младите специалисти, които излизат от университетите.

Идеята на "Национална компания индустриални зони" е да постигне това чрез предоставяне на възможности за стажове и постоянна заетост за тези специалисти в чуждестранни компании, опериращи в зоните от портфолиото на компанията.

Параметрите на сътрудничество между НКИЗ и университетите предвиждат двустранен обмен на информация в подкрепа на процеса по осигуряване на необходимите на инвеститора кадри.

Повече за проекта и как той ще подпомогне инвеститорите в реализирането на техните проекти, разказва Надя Стефанова, експерт "Програми и проекти". 

Какви са ползите за студентите коментира проф. Стати Статев, ректор на УНСС - един от участващите в инициативата университети. 

Цялата рубрика "Бизнес с визия" на Дарик Радио и "Национална компания индустриални зони" може да чуете тук.

За потенциала на индустриалните зони да привличат инвестиции у нас - Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ, пред Economy.bg

„Индустриалната зона в Кърджали би била изключително привлекателна за редица турски компании. Вече имаме и конкретно заявен инвестиционен интерес“, коментира пред Economy.bg Антоанета Барес, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ).
Портфолиото на НКИЗ включва 9 проекта – Икономическа зона София – Божурище, Икономическа зона Видин, Индустриален и логистичен парк – Бургас, две свободни зони в Русе и Свиленград, Транзитна търговска зона – Варна, Индустриална зона Варна – Запад и индустриални зони Карлово и Телиш (Плевен). 
Към момента в Икономическа зона София – Божурище са привлечени общо 19 инвеститори от секторите автомобилна промишленост, високи технологии, складова и логистична дейност. Очаква се реализираните вложения там да достигнат близо 350 млн. лв., а разкритите работни места над 1050. 
Индустриален и логистичен парк Бургас има сключени договори с 25 компании предимно от леката промишленост. Общият размер на инвестициите там възлиза на 13 млн. евро. В зоните във Видин и Русе работят над 70 компании.

Още за потенциала на бъдещите и действащите индустриални зони, и за предимствата им за инвеститорите – Economy.bg разговаря с Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ.

Г-жо Барес, колко действащи индустриални зони има в момента у нас и какъв е потенциалът им?

Портфолиото на НКИЗ включва 9 проекта на територията на страната – Икономическа зона София – Божурище, Икономическа зона Видин, Индустриален и логистичен парк – Бургас, две свободни зони в Русе и Свиленград, Транзитна търговска зона – Варна, Индустриална зона Варна – Запад и индустриални зони Карлово и Телиш (Плевен). Напълно изградени и действащи са зоните в Русе, Свиленград, Видин и Транзитната зона във Варна. В процес на развитие са тези в Божурище и Бургас – това са и най-динамично развиващите се проекти на компанията. В начален етап на развитие са зоните в Карлово, Телиш и Варна – Запад. Потенциалът на зоните от портфолиото на НКИЗ се крие в ключовата им локация с бърз и непосредствен достъп до големи транспортни артерии, пристанища и летища.
С изграждането на инфраструктурата и привличането на стратегически инвеститори в зоните, очакваме нови заявки на принципа „една компания води след себе си други инвеститори“. Този принцип действа с пълна сила и вече имаме конкретни примери за това.

Икономическа зона София - Божурище

Наскоро стана ясно, че се работи по три нови индустриални зони – в Ловеч, Стара Загора и Кърджали. На какъв етап са те? 

За зоната в Кърджали вече има подписано споразумение за сътрудничество с Областна администрация, както и набелязан терен. Локацията там е изключително добра, а самият терен - много подходящ. Поради своята близост до Турция индустриалната зона в Кърджали би била изключително перспективна и привлекателна за редица турски компании. Вече имаме и конкретно заявен инвестиционен интерес, така че този проект има всички предпоставки да е успешен. За неговата реализация ще е ключово и партньорството с местната власт. Изключително активна е местната власт и в Горна Оряховица, където планираме съвместна индустриална зона в партньорство с общината. 
Местната власт вече е идентифицирала терен от 316 декара и е изготвила ПУП на терена, който вече предлагаме на инвеститори. 
По отношение на Ловеч и Стара Загора сме в начална фаза на идентифициране на подходящи терени.

Как могат да бъдат насърчени инвеститорите? 

По-голямата част от инвеститорите, които се позиционират при нас са сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите. Стимулите, които получават, изиграват сериозна роля в процеса на взимане на решение за реализиране на дадена инвестиция. Предвиждат се и нови насърчителни мерки, които, надявам се, ще ускорят процесите. Това, което бихме могли да предоставим като допълнителни стимули, е свързано със законовото регламентиране дейността на индустриалните зони, което ще ни позволи да оптимизираме механизмите за управление и качеството на услугите, които предоставяме.

Как вие като организация конкретно подпомагате инвеститорите в реализирането на проектите им?

НКИЗ предлага персонално съдействие на инвеститорите и подпомага инвестиционния процес, включително за сертифициране на проектите по Закона за насърчаване на инвестициите, което носи допълнителни стимули. Като държавна компания, ние прилагаме и междуинституционален подход, който помага на инвеститорите при разрешаването на казуси на ниво местна и държавна администрация.
Чрез осигуряване на необходимата инфраструктура ние им спестяваме и времеви, експертен и финансов ресурс, който те при други условия би следвало да инвестират в това.