Menu

NCIZ

Национална компания индустриални зони и Асоциацията за международни отношения подписаха меморандум за сътрудничество, информира TopNovini.bg

Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) и Асоциацията за международни отношения (АМО) подписаха меморандум за сътрудничество за съвместна работа по привличането на инвестиции в икономиката на страната и увеличаване притока на чуждестранни вложения у нас. Споразумението бе подписано от изпълнителния директор на НКИЗ г-жа Антоанета Барес и председателя на АМО г-н Евгени Савчев.

Двете страни се договориха за интензивна комуникация помежду си, обмяна на опит и добри практики и информационен обмен за бъдещи проекти и програми, които развиват инвестиционния потенциал на страната.

Асоциацията за международни отношения има свое представителство в Шанхай и анонсира планове да популяризира НКИЗ пред китайски инвеститори, стана ясно от думите на г-н Савчев.

Интереси към страната ни вече са заявени от фирма производител на електрически автомобили, както и от компания за производство на климатици за микробуси и камиони. Китайски инвеститор има интерес и към изграждането на верига болници в България, съобщи Евгени Савчев от АМО след подписването на меморандума с „Национална компания индустриални зони“.

Цялата новина в сайта TopNovini.bg

За промени в Закона за устройство на територията, които касаят индустриалните паркове и терени в страната, настояват от „Национална компания индустриални зони" и четирите национално представени работодателски организации. Това беше обсъдено на второто заседание на Консултативния бизнес съвет към НКИЗ, провело се през миналата седмица.

Функциите на индустриалните зони и паркове трябва да бъдат законово дефинирани и регламентирани, е единната позиция на НКИЗ, КРИБ, АИКБ и БТПП. На бизнес съвета изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес представи нуждата от въвеждането на понятие за „затворени разпределителни системи" в законодателството. Тя посочи, че е логично инвеститорите да контактуват само с едно дружество – чиято е собствеността на терените, което да влезе в ролята на единен посредник с отделните доставчици на услуги (поддръжка на инфраструктура, ВиК, електрическа мрежа, поддръжка на улично осветление и др.).

Страните се договориха НКИЗ да изготви проект за промени в ЗУТ и примери за аналогични законови текстове от други държави. Те ще бъдат изпратени до работодателските организации за разглеждане в техните Управителни съвети. Ако се постигне съгласие и принципна единна позиция, ще може съвместно да се предприемат стъпки към промени в закона.

Цялата новина в сайта на „Стандарт“.

Концентрацията на индустрии на едно място в един момент започва да носи дискомфорт на инвеститорите, затова се подготвят и нови индустриални зони в страната, заявява изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД в интервю за „Инвестор.бг“

- Г-жо Барес, как върви процесът по разрастване на работещите индустриални зони, които управлява компанията, и подготовката на зоните в развитие?

- Националната компания „Индустриални зони“ се фокусира както върху развитието на съществуващите си проекти, така и върху разширяване и създаване на нови индустриални зони, тъй като концентрацията на индустрия на едно място създава определен дискомфорт както на самите градове, около които се концентрира, така и на инвеститорите.

Когато има голяма концентрация на индустрии в един район, се появява проблем с кадрите. С това се сблъскват част от инвеститорите в момента в България. Затова целта ни е да вървим към процеси на развитие и на други терени. Част от тях ще се реализират съвместно с общини, други – на принципа на публично-частното партньорство (ПЧП). Имаме опция и за създаване на съвместни дружества и за работа по ad hoc проекти.

Продължаваме да разширяваме зоната в Божурище. През тази година я разширихме с още 115 дка. Първият етап от зоната е почти готов, в момента се работи по проектирането и строителството на последните инфраструктурни обекти. Проектира се вторият етап на зоната, където преди по-малко от година сключихме договор с датската компания JYSK за техния проект за 100 млн. евро.

Сериозен интерес има към зоната в Бургас. Територията е почти запълнена и в момента съвместно с общината работим по проект за разширяването ѝ, защото има голям интерес към инвестиции в този район. Това е логично, защото община Бургас като местоположение е на изключително благоприятно място. Там има достъп освен до основните видове сухопътен транспорт, така и до морски транспорт.

Работим по проект за развитие на терените ни и възможностите за нова зона с община Варна. По примера на свършеното до момента бихме могли да изградим доста успешен модел. Там на държавно ниво има концепция за развитие на пристанището и интересите на индустрията са доста сериозни.

Развиването на другите ни терени, във Видин и Русе, също е приоритет. Терените там са подходящи за развитие на логистична дейност заради речния транспорт, който дава възможност за транспортиране на големи товари.

В Божурище – това се оказа най-големият ни и успешен проект, с ключово местоположение в близост до София, в индустриалната част на града, предвиждаме проектиране и изграждане на интермодален терминал с възможност за претоварване. Опитваме се да създадем добри условия за инвестиции. Тогава би могло да се очаква и развитие на проектите в тези райони.

- Каква е ситуацията в зоните в Свиленград, Карлово и Телиш?

- Карлово, като община в близост до Пловдив, е доста експлоатиран район. Там вече има частна зона, която функционира успешно съвместно с подкрепата на община Пловдив. За момента като интерес за зоната в Карлово има две запитвания, работим по тях, но голямата концентрация на производства там създава дискомфорт на инвеститорите заради недостига на работна ръка. Затова и ние чисто концептуално се стараем да се фокусираме върху места, където има възможност за намиране на кадри, както и те да са съобразени със секторите, в които искат да инвестират, където има традиции в съответната област, има училища, а така се избягва и обезлюдяването на определени градове.

Свиленград се намира на ключово място, в близост до две граници. Свиленградската зона след изграждането на нова пътна връзка до границата остана в изолирано положение. Това създаде проблеми в развитието на зоната и се опитваме да ги преодолеем. Зоната там е малка, стараем се да се съобразим с нагласите и нуждите на града, институциите и фирмите, които оперират там. Митницата се намира в жилищна част на града и има голям проблем с денонощното преминаване на камиони и с чакащите превозни средства. Опитваме се да върнем поне част от митническото обслужване на територията на зоната, за да се положат основи за възобновяване на дейността ѝ.

Телиш е с много интересно местоположение, в близост до Плевен, но и леко отделен. Регионът предполага възможности, тъй като има развит жп транспорт, напоследък има и интерес към него от инвеститори. За момента обаче никой не е проявявал интерес към зоната в Телиш. Теренът освен това е бивше военно поделение с частично изградена инфраструктура, но и доста голяма тежест – над 100 „мъртви“ сгради, които няма как да се ползват. Част от бъдещите ни планове са да развиваме територията и натам, тъй като интересът е все по-голям, особено към достъпа до жп транспорт. На територията на зоната там има и гара.

Интересът към жп транспорта нараства по няколко причини. Сухопътният транспорт се очаква да поскъпне, особено с въвеждането на тол таксите. За голямата логистика жп транспортът ще остане най-евтиният начин за големи товари.

- Само че инвестициите в жп инфраструктурата се осъществяват основно в Южна България...

- Това е проблемът на Северна България. Давам пример с Видин: самият град има добра инфраструктура, но пътят дотам все още не е изграден. Проблемът е в свързаността със София и другата част на страната. Това е приоритизирано от правителството на ниво стратегическо планиране, но още не е започнало изграждане.

Пълен текст на интервюто в „Инвестор.бг“.

Изпълнителният директор на Национална компания „Индустриални зони“ (НКИЗ) Антоанета Барес подписа меморандум за изграждане на индустриална зона в Сандански, предаде репортер на Радио „Фокус“-Пирин. На събитието присъства и заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. На срещата бе съобщено, че са проведени разговори с компании от Индия и Китай, търсещи подобна локация, която може да предложи близост до солунското пристанище и достъп до единния европейски пазар.

„Достатъчно е да посоча, че през първото полугодие на 2017 г. стокообменът между България и Гърция се е увеличил с 8.4% в сравнение със същия период на 2016 г. и е в размер на 1.5 млрд. евро. Същевременно износът към Македония за 2016 г. възлиза на около 390 млн. евро, а вносът – 245 млн. евро. Част от тези обороти също остават или преминават през този регион“, обясни Александър Манолев. Изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес подчерта, че това е поредна стъпка към реализация на приоритетите на Министерството на икономиката за създаването на нови и развитието на съществуващите индустриални зони. 

Цялата новина в сайта на Агенция „Фокус“.

Антоанета Барес, изпълнителен директор на "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) в интервю за Агенция "Фокус" за интереса на чуждестранните компании към икономическите ни зони и предизвикателствата в работата си.

Увеличава ли се интересът на чуждестранните инвеститори към България и по-конкретно към индустриалните зони на „Национална компания индустриални зони“?

В момента има засилен интерес от инвеститори към индустриални терени, а имотите на „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) винаги са били и продължават да са привлекателни. Сред основните инвеститори, които се насочват към нашите зони, са български предприятия, които разширяват бизнеса си и го позиционират на собствен терен.

Същевременно България е сред предпочитаните дестинации за много чужди компании. В зоните на НКИЗ вече работят или в момента изграждат предприятия, складове, логистични центрове,  хай-тек офиси и др. фирми от Германия, България, Гърция, Австрия, Израел, Турция, ОАЕ и др. В момента има няколко големи чужди инвеститора, които са в процес на избор на най-подходящата локация за реализиране на инвестиционните си проекти. Изборът им на този етап е между България и Румъния или България и Сърбия. Имотите на НКИЗ са им изключително интересни заради възможността да им се изгради инфраструктура, което е важно условие за позиционирането на дадена инвестиция.

От кои страни в момента идва основният интерес за чуждестранни инвестиции?

Последните ни разговори са с немски и полски компании, както и с турския бизнес, който търси разширяване към ЕС. Наскоро бях на посещение в Берлин, където се срещнах с председателя на Източната комисия на германската икономика. Комисията има 65-годишна история и представлява интересите на над 200 немски предприятия в 21 страни от източната част на Европа. Възможностите, които НКИЗ предлага на чуждестранните инвеститори, ще бъдат промотирани чрез специализирани публикации в бюлетина на Комисията. Получихме и покана да представим проектите си в рамките на предстояща конференция „10 години България в ЕС“, която ще се проведе през ноември в Берлин.

Оценката, която немският бизнес дава на страната ни, е много висока. Модерната инфраструктура на терените е определящ фактор, дори с по-голяма тежест от предлаганите данъчни облекчения, при избора на на даден инвеститор за позициониране в страната ни. Това прави индустриалните зони на НКИЗ привлекателни. В момента например има конкретен интерес от 2 големи немски компании.

Пълен текст на интервюто в Агенция Фокус

"Национална компания индустриални зони" ЕАД съобщава, че жалба срещу обществена поръчка за 49 хил. лв. бави реализирането на 7 инвестиционни проекта на обща стойност над 230 млн. лв. в Икономическа зона Божурище, край София.

Предмет на поръчката е проектиране на уличната техническа инфраструктура на териториите от Фаза 2 на икономическата зона край София, като прогнозната й стойност е 96 000 лв. След обявяването на търга оферти са подадени от 8 фирми и съгласно посочения критерий за оценка "най-ниска цена" Национална компания Индустриални зони /НКИЗ/ избира изпълнител при ценово предложение от 49 хил. лв.

Следват жалби от класираните на второ и трето място в Комисия за защита на конкуренцията, като решението на КЗК е изцяло в полза на НКИЗ - становището е, че компанията е спазила процедурата и съвсем правилно е избрала изпълнителя. Сега фирмите, неспечелили поръчката, обжалват решението пред Върховния административен съд (ВАС).

На този етап това забавя проектирането на част от пътната инфраструктура на зоната с над 4 месеца. Очаква се определяне на дата за заседанието на ВАС, което на практика може да е в средата на 2018 г.

Обжалването на поръчката за тази част от уличната мрежа на Икономическа зона-Божурище, и забавянето на делото във ВАС ще засегне работата по 7 договорени от НКИЗ инвестиционни проекта на обща стойност над 234 млн. лева, съобщи изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес.

Инвеститорите, чиито терени граничат с тази част от инфраструктура в зоната, са чуждестранни и български, като някои са в напреднала фаза на изграждане на обектите си. Без необходимата инфраструктура не могат да ги въведат в експлоатация и да започнат да работят. 

"Има "професионални" жалбоподатели, които атакуват решения по обществени поръчки с повод и без повод. Публична тайна е, че тези жалби често са свързани с междуфирмен рекет. Жалбоподателите злоупотребяват с ниските такси на ВАС, които не са пряко обвързани с материалния интерес, и атакуват решения по обществени поръчки често без реални аргументи.

Съдебните такси са ниски и водят до масово обжалване на обществени поръчки, независимо дали има сериозни основания. Например за поръчки до 1 000 000 лева таксата, дължима към ВАС, е 425 лв. В резултат и на това съдиите от ВАС са претрупани с работа и делата се бавят по половин година и повече. Това буквално връзва ръцете на държавните компании и институции", коментира изпълнителният директор на НКИЗ.

Същевременно интересът от страна на чуждите инвеститори расте.Положителното е, че и български предприятия се разрастват и инвестират в собствени терени и сгради, където да позиционират производствата си за постоянно.

От НКИЗ призовават за национален подход в решаването на проблема с масовите обжалвания и забавянето на съдебните решения по тях.

Оригинален текст на интервюто

Проектът “Fast-tracking Success” цели осигуряване на условия за ускорено професионално изграждане на младите специалисти, които излизат от университетите.

Идеята на "Национална компания индустриални зони" е да постигне това чрез предоставяне на възможности за стажове и постоянна заетост за тези специалисти в чуждестранни компании, опериращи в зоните от портфолиото на компанията.

Параметрите на сътрудничество между НКИЗ и университетите предвиждат двустранен обмен на информация в подкрепа на процеса по осигуряване на необходимите на инвеститора кадри.

Повече за проекта и как той ще подпомогне инвеститорите в реализирането на техните проекти, разказва Надя Стефанова, експерт "Програми и проекти". 

Какви са ползите за студентите коментира проф. Стати Статев, ректор на УНСС - един от участващите в инициативата университети. 

Цялата рубрика "Бизнес с визия" на Дарик Радио и "Национална компания индустриални зони" може да чуете тук.

За потенциала на индустриалните зони да привличат инвестиции у нас - Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ, пред Economy.bg

„Индустриалната зона в Кърджали би била изключително привлекателна за редица турски компании. Вече имаме и конкретно заявен инвестиционен интерес“, коментира пред Economy.bg Антоанета Барес, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ).
Портфолиото на НКИЗ включва 9 проекта – Икономическа зона София – Божурище, Икономическа зона Видин, Индустриален и логистичен парк – Бургас, две свободни зони в Русе и Свиленград, Транзитна търговска зона – Варна, Индустриална зона Варна – Запад и индустриални зони Карлово и Телиш (Плевен). 
Към момента в Икономическа зона София – Божурище са привлечени общо 19 инвеститори от секторите автомобилна промишленост, високи технологии, складова и логистична дейност. Очаква се реализираните вложения там да достигнат близо 350 млн. лв., а разкритите работни места над 1050. 
Индустриален и логистичен парк Бургас има сключени договори с 25 компании предимно от леката промишленост. Общият размер на инвестициите там възлиза на 13 млн. евро. В зоните във Видин и Русе работят над 70 компании.

Още за потенциала на бъдещите и действащите индустриални зони, и за предимствата им за инвеститорите – Economy.bg разговаря с Антоанета Барес, изпълнителен директор на НКИЗ.

Г-жо Барес, колко действащи индустриални зони има в момента у нас и какъв е потенциалът им?

Портфолиото на НКИЗ включва 9 проекта на територията на страната – Икономическа зона София – Божурище, Икономическа зона Видин, Индустриален и логистичен парк – Бургас, две свободни зони в Русе и Свиленград, Транзитна търговска зона – Варна, Индустриална зона Варна – Запад и индустриални зони Карлово и Телиш (Плевен). Напълно изградени и действащи са зоните в Русе, Свиленград, Видин и Транзитната зона във Варна. В процес на развитие са тези в Божурище и Бургас – това са и най-динамично развиващите се проекти на компанията. В начален етап на развитие са зоните в Карлово, Телиш и Варна – Запад. Потенциалът на зоните от портфолиото на НКИЗ се крие в ключовата им локация с бърз и непосредствен достъп до големи транспортни артерии, пристанища и летища.
С изграждането на инфраструктурата и привличането на стратегически инвеститори в зоните, очакваме нови заявки на принципа „една компания води след себе си други инвеститори“. Този принцип действа с пълна сила и вече имаме конкретни примери за това.

Икономическа зона София - Божурище

Наскоро стана ясно, че се работи по три нови индустриални зони – в Ловеч, Стара Загора и Кърджали. На какъв етап са те? 

За зоната в Кърджали вече има подписано споразумение за сътрудничество с Областна администрация, както и набелязан терен. Локацията там е изключително добра, а самият терен - много подходящ. Поради своята близост до Турция индустриалната зона в Кърджали би била изключително перспективна и привлекателна за редица турски компании. Вече имаме и конкретно заявен инвестиционен интерес, така че този проект има всички предпоставки да е успешен. За неговата реализация ще е ключово и партньорството с местната власт. Изключително активна е местната власт и в Горна Оряховица, където планираме съвместна индустриална зона в партньорство с общината. 
Местната власт вече е идентифицирала терен от 316 декара и е изготвила ПУП на терена, който вече предлагаме на инвеститори. 
По отношение на Ловеч и Стара Загора сме в начална фаза на идентифициране на подходящи терени.

Как могат да бъдат насърчени инвеститорите? 

По-голямата част от инвеститорите, които се позиционират при нас са сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите. Стимулите, които получават, изиграват сериозна роля в процеса на взимане на решение за реализиране на дадена инвестиция. Предвиждат се и нови насърчителни мерки, които, надявам се, ще ускорят процесите. Това, което бихме могли да предоставим като допълнителни стимули, е свързано със законовото регламентиране дейността на индустриалните зони, което ще ни позволи да оптимизираме механизмите за управление и качеството на услугите, които предоставяме.

Как вие като организация конкретно подпомагате инвеститорите в реализирането на проектите им?

НКИЗ предлага персонално съдействие на инвеститорите и подпомага инвестиционния процес, включително за сертифициране на проектите по Закона за насърчаване на инвестициите, което носи допълнителни стимули. Като държавна компания, ние прилагаме и междуинституционален подход, който помага на инвеститорите при разрешаването на казуси на ниво местна и държавна администрация.
Чрез осигуряване на необходимата инфраструктура ние им спестяваме и времеви, експертен и финансов ресурс, който те при други условия би следвало да инвестират в това.